Алфред Бестър - Унищоженият

Какво?

Не чу ли как се изпусна, докато се опитваше да ме будалка? Райх не е могъл да знае за дъщерята. Никой не е знаел. Не я е виждал. Никои нея е виждал. Би могъл да предположи, че след убийството е избягала от къщата. Всеки би могъл. Но откъде знае, че е била гола?

Това беше толкова шокиращо, че за момент настъпи мълчание. И едва когато минаваше през северната арка, до Пауъл достигна нескритото възхищение, излъчено от Бек:

Свалям ти шапка, Линк. Свалям шапка на Майстора.

„Кабинетът“ в Бомонт Хаус беше изграден като копие на турска баня. Подът представляваше мозайка от хиацинт, шпинел и слънчев камък. Стените, с напречно разположени, очертани със златни жички емайлови фигури, бяха инкрустирали с искрящи синтетични камъни — рубини, смарагди, гранати, хризолити, аметисти, топази — и във всички бяха поставени различни портрети на собственицата. Имаше много кадифени килимчета и десетки столове и кресла.

Пауъл влезе в стаята и директно се отправи към средата, като остави Райх, Тейт и Куортърмейн зад себе си. Шумът от разговорите секна и Мария Бомонт понечи да се изправи на крака, но Пауъл й направи знак да остане седнала. Огледа се и като прецени съвсем точно каква е колективната психика на събралите се богаташи, съобрази каква тактика да приложи. Най-сетне започна.

— Законът — отбеляза той — прави излишно голям въпрос от смъртта. Хиляди хора умират всеки ден. Но просто защото някой е бил предприемчив и е поел инициативата да подпомогне кончината на стария Д’Кортни, законът настоява ние да го обявим за враг на хората. Смятам това за идиотщина, но ще ви моля да не ме цитирате.

Направи пауза и запали цигара.

— Разбира се, вие всички знаете, че съм надзъртач. Вероятно този факт е разтревожил някои от вас. Във вашите представи съм като едно чудовище, застанало пред вас, за да се рови в мислите ви, да тършува из канализацията на мозъка ви. Е добре… дори и да можех, Джо Куортърмейн нямаше да ми позволи. И откровено казано, ако можех, нямаше да стоя тук пред вас. Щях да съм на трона на Вселената, неотличим на практика от самия господ. Доколкото виждам, до този момент никой от вас не е изразил мнение за подобна прилика…

Тук-там чу смях. Пауъл се усмихна обезоръжаващо и продължи:

— Не, груповото четене на мисли е номер, който нито един надзъртач не може да изпълни. Достатъчно трудно е да се проникне в мислите на един-единствен индивид. И е направо невъзможно това да стане, когато се преплетат десетки телепатични схеми. А когато се съберат на едно място група уникални, изключително оригинални личности като вас, то тогава ние сме изцяло във вашите ръце.

— А каза, че аз имам чар! — измърмори Райх.

— Тази вечер — продължи Пауъл — вие сте играли на една игра, наречена „Сардина“. Съжалявам, че не бях поканен, мадам. Следващия път непременно се сетете и за мен…

— Непременно — обади се Мария. — Непременно, скъпи префекте…

— Докато сте играели, е бил убит старият Д’Кортни. Почти сме сигурни, че е предумишлено убийство. Напълно ще се уверим, когато в лабораторията си свършат работата. Но нека допуснем, че е углавно престъпление Тройно А. Това ще ни даде възможност да изиграем една друга игра… игра, наречена „Убийство“.

Реакцията на гостите беше неопределена. Пауъл продължи във все същия безгрижен тон, като изкусно превърна най-ужасното престъпление, извършено през последните седемдесет години, в едно лишено от реалност забавление.

— В тази игра — каза той — се извършва едно мнимо убийство. Един мним детектив трябва да открие кой е убиецът. Затова задава въпроси на мнимите заподозрени. Всички са длъжни да говорят истината, освен убиеца, комуто е позволено да лъже. Детективът сравнява показанията, преценява кой лъже и разкрива убиеца. Помислих си, че може би ще ви е приятно да поиграете на тази игра.

— Как? — запита един глас.

— Но аз съм само един от туристите — обади се друг.

Този път смехът беше по-силен.

— Разследването на едно предумишлено убийство — усмихна се Пауъл — предполага изясняването на три аспекта на престъплението. Първо, мотивът. Второ, начинът. И трето, възможността да бъде извършено. Нашите хора в лабораторията имат грижата за вторите два аспекта. А първия можем да разкрием чрез нашата игра. Ако сторим това, ще успеем да разгадаем и вторите два, върху които си блъскат главите онези от лабораторията. Знаете ли, че те не могат да разберат с какво е бил убит Д’Кортни? Знаете ли, че дъщерята на Д’Кортни е изчезнала? Напуснала е къщата, докато сте играели на „Сардина“. Знаете ли, че по някакъв мистериозен начин телохранителите на Д’Кортни са били извадени от строя? Някой им е откраднал цял час от живота. Всички бихме искали да знаем как точно е станало това.