Алфред Бестър - Унищоженият

Пауъл слезе при гостите и им се усмихна. Изведнъж отново се преобрази. С държанието си сякаш се опитваше да подскаже, че по сърце е един от тях. Дори и в дикцията му се появиха нотки на светска превзетост.

— Дами и господа! Аз, разбира се, ви познавам всички по лице. И тъй като аз не съм толкова известен, позволете ми да ви се представя: Линкълн Пауъл, префект на парапсихичния отдел. Префект и парапсихичен — две старомодни думи, нали? Нека не ни смущават. — Тръгна към Мария Бомонт с протегната ръка. — Скъпа мадам Мария, какъв вълнуващ завършек на това чудесно празненство. Завиждам на всички вас. Вие ще влезете в историята.

Гостите доволно зашумяха. Навъсените враждебни изражения започнаха да изчезват. Мария пое замаяно ръката на Пауъл и механично закокетничи.

— Мадам… — Едновременно я обърка и очарова, като я целуна по челото с бащинска топлота. — Зная, че доста се измъчихте. Тези простаци в униформа…

— Скъпи префекте… — Пак беше малко момиче, стиснало го здраво за ръката. — Толкова се изплаших.

— Има ли тук някоя спокойна стая, където всички ще се чувстваме удобно, докато трае това мъчително преживяване?

— Да. Кабинетът ми, скъпи префект Пауъл. — Дори започна да фъфли като дете.

Пауъл щракна с пръсти зад себе си. На полицейския началник, който пристъпи напред, каза:

— Придружете мадам и нейните гости до кабинета. Никаква стража. Дамите и господата да бъдат оставени сами.

— Мистър Пауъл, сър… — Началникът се прокашля. — Относно гостите на мадам. Един от тях пристигна след съобщението за престъплението. Мистър Куортърмейн, адвокат.

Пауъл откри в тълпата Джо Куортърмейн, юридически съветник II степен. Отправи му телепатичен поздрав.

Джо?

Здравей.

Какво те води в това свърталище?

Работата. Повика ме моят кли(Бен Райх)ент.

Тази акула? Ставам подозрителен. Остани тук с Райх. Искам да му задам няколко въпроса.

Номерът ви с Бек беше много ефектен.

По дяволите. Разгада ли кода?

Изключено беше. Но ви познавам вас двамата. Благият Джакс в ролята на тъп полицай заслужава да влезе в учебниците.

Бек се намеси от другия край на залата, където се правеше на сърдит:

Не ни издавай, Джо.

Да не си полудял? — Куортърмейн реагира така, сякаш го молеха да не нарушава свещените етични норми на Съюза. Излъчи такъв мощен заряд от негодувание, че накара Бек да се ухили.

Целият този разговор протече през секундата, в която Пауъл с непорочна преданост отново целуна Мария по челото и нежно се освободи от трепетната й хватка.

— Дами и господа, ще се срещнем отново в кабинета.

Водени от началника, гостите потеглиха. Отново бъбреха с въодушевление. Цялата работа започваше да придобива формата на чудесен нов вид развлечение. Сред оживлението и смеха Пауъл почувствува железните лакти на непроницаем телепатичен блокаж. Позна тези лакти и не скри изненадата си.

Гюс! Гюс Тейт!

О! Здравей, Пауъл.

Ти тук? И си траеш и се спотайваш?

Гюс? — опули се Бек. — Въобще не го засякох.

Защо, по дяволите, се криеш?

Реакцията му бе смесица от гняв, страх за репутацията, самообвинение, срам…

Превключи на друга станция, Гюс. Схемата ти е засякла на режим обратна връзка. Пък и малко скандална слава няма да ти се отрази зле. Ще заприличаш на нормалните хора. Остани тук и помагай. Имам чувството, че още един I степен няма да ми е излишен. Този случаи на Тройно А ще се окаже задача с повишена трудност.

След като залата се опразни, Пауъл огледа тримата мъже, които останаха при него. Джо Куортърмейн беше едър мъж, набит, солиден, с лъскава олисяла глава и дружелюбно открито лице. Дребосъкът Тейт беше неспокоен и нервен… дори повече от обикновено.

И прословутият Бен Райх. Пауъл за пръв път се срещаше с него. Висок, широкоплещест, решителен, излъчващ огромна доза обаяние и сила. В тази сила имаше и добродушие, но бе проядено от склонността му да се налага. Очите на Райх бяха красиви и проницателни, но устата му изглеждаше твърде малка и чувствена и странно защо приличаше на рана. Един изключително привлекателен мъж, но в него имаше нещо скрито, неясно, отблъскващо.

Усмихна му се. Райх отвърна на усмивката му. Някак спонтанно се здрависаха.

— Всички ли сварвате така неподготвени, Райх?

— Това е тайната на успеха ми — ухили се Райх. Много добре знаеше какво иска да каже Пауъл. Разбраха се чудесно.