Алфред Бестър - Унищоженият

— Внимавайте другите гости да не забележат, че ме очаровате. Ще заподозрат, че сме в комбина.

— О, не, вас не. Вие ще ги прецакате, Пауъл. Ще ги накарате да повярват, че сте в комбина с тях.

Отново се усмихнаха един на друг. Някаква неочаквана химична реакция ги привличаше един към друг. Това беше опасно. Пауъл се опита да се отърси от него. Обърна се към Куортърмейн:

— И така, Джо?

Относно надзъртането, Линк…

— Нека разговаряме тъй, че Райх да ни разбира — прекъсна го Пауъл. — Няма да се надхитряме.

— Райх ме повика, за да го представям. Никакви телепатични номера, Линк. Всичко трябва да бъде на обективно ниво. Тук съм, за да следя за това. Трябва да присъствам на всички разпити.

— Не можеш да попречиш па надзъртането, Джо. Нямаш законното право. Можем да изровим всичко, което искаме…

— Само в случай, че имате съгласието на разпитвания. Аз съм тук, за да ви кажа дали го имате това съгласие, или не.

Пауъл се обърна към Райх.

— Какво се случи?

— Не знаете ли?

— Искам да чуя вашата версия.

Джо Куортърмейн го сряза:

— А защо точно на Райх?

— Искам да разбера защо побърза да си извика адвоката. Замесен ли е в тази каша?

— Замесен съм и още как — ухили се Райх. — Изключено е да ръководиш „Монарх“ и да не натрупаш цяла камара тайни, които трябва да бъдат защитени.

— Но убийството не е една от тях?

Не надзъртай, Линк.

Престани да ме блокираш, Джо. Искам да понадзърна малко, защото момчето ми харесва.

Ами харесвай си го колкото искаш, само че не през моето работно време.

— Джо не ми позволява да ви обичам — усмихна се Пауъл на Райх. — Ще ми се да не бяхте викали адвокат. Това ме прави подозрителен.

— Това не е ли професионална болест? — засмя се Райх.

— Не е. — Лъжливото овчарче зае мястото си и най-спокойно продължи. — Сигурно няма да ми повярвате, но професионалната болест на детективите се нарича Пристрастие. То бива деснонасочено и левонасочено. Повечето детективи страдат от необясними промени на Пристрастие. Аз, разбира се, бях левак до случая Парсънс, когато…

Изведнъж Пауъл спря да лъже. Направи две крачки встрани от хипнотизираната си публика и въздъхна дълбоко. Когато се върна при тях. Лъжливото овчарче си беше отишло.

— Друг път ще ви разкажа за това — каза той. — Кажете ми какво се случи, след като Мария и гостите видяха, че върху маншета ви капе кръв.

Райх погледна капките кръв върху маншета си.

— Развика се като заклана и всички хукнахме нагоре по стълбите към апартамента.

— Как се оправихте в тъмнината?

— Беше светло. Мария извика да запалят лампите.

— И на светло не ви беше трудно да откриете апартамента, така ли?

Райх се усмихна мрачно.

— Не аз открих апартамента. Той е таен. Мария ни показа пътя.

— Имало е телохранители… в безсъзнание или нещо такова?

— Точно така. Изглеждаха мъртви.

— Мъртви и студени, а? Дори не бяха помръднали?

— Откъде да зная?

— Наистина откъде? — Пауъл впери изпитателен поглед в Райх. — А Д’Кортни?

— И той изглеждаше мъртъв. По дяволите, той беше мъртъв!

— И всички стояхте и го гледахте?

— Някои отидоха в другите стаи да търсят дъщеря му.

— Барбара Д’Кортни. Мислех, че никой не е знаел, че Д’Кортни и дъщеря му са в къщата. Защо я потърсихте?

— Не знаехме. Мария ни каза и ние я потърсихме.

— И се учудихте, че я няма?

— Бяхме повече от учудени.

— Някаква представа къде е отишла?

— Мария каза, че е убила стареца и е изчезнала.

— Вие вярвате ли го?

— Не зная. Цялата работа е толкова ненормална. Ако момичето е дотам откачено, че да се измъкне от къщата, без да се обади, и да хукне голо по улиците, то не бих се учудил, ако и скалпа на баща си носи в ръка.

— Бихте ли ми позволили да надзърна във вас, за да си съставя една по-обща представа и за някои подробности?

— Аз съм в ръцете на своя адвокат.

— Отговорът е не — каза Куортърмейн. — Човек има конституционното право да откаже да бъде разпитван от еспер, без от това да следват някакви последствия за него. Райх отказва.

— А аз трябва да се оправям в тази ужасна каша — въздъхна Пауъл и сви рамене. — Е добре, нека започнем разследването.

Обърнаха се и тръгнаха към кабинета. Докато пресичаха залата, Бек превключи на кодирания полицейски жаргон и попита:

Линк, защо позволи на Райх да те прави на маймуна?

На маймуна ли?

Ами да. Тази акула може да те избудалка, както си поиска.

По-добре си приготви ножа, Джакс. Тази акула е готова за Унищожение.