Алфред Бестър - Унищоженият

— Млъкни! — сряза го Тейт. — Чакай да надзърна. — След петнайсетсекундно парещо мълчание започна да трепери. С ужасен глас простена: — Боже мой! О, боже мой…

Ужасът му подейства като катализатор. Райх си възвърна самообладанието. Отново започна да разсъждава.

— Престани! — изръмжа той. — Това все още не означава Унищожение.

— И нея ще трябва да убиеш, Райх. Ще трябва…

— Стига. Намери я първо. Претърси цялата къща. От мен узна мисловната й схема. Открий я. Ще чакам до фонтана. Бегом!

Бутна Тейт и се отправи с несигурни крачки към фонтана. Като стигна до ясписовия бордюр, се наведе и наплиска горещото си лице. С бургундско вино. Избърса лицето си, без да обръща внимание на приглушените звуци, които долитаха от другия край на басейна. Очевидно и друг или друга се къпеха във вино.

Прецени набързо ситуацията. Момичето трябваше да бъде открито и убито. Ако все още носеше пистолета, когато Тейт я намери, щеше да използва пистолета. А ако не го носеше? Тогава какво? Да я удуши? Не… Фонтана. Беше гола под копринения си халат. Нямаше да е трудно да я съблече. Щяха да я намерят удавена във фонтана… просто една гостенка, която твърде дълго се е къпала във виното. Но трябваше да стане бързо… бързо… бързо… Преди да свърши тази проклета игра на „Сардина“, Къде беше Тейт? Къде беше момичето?

От тъмнината изникна клатушкащата се фигура на Тейт. Дъхът му свистеше.

— Е?

— Няма я.

— За толкова кратко време и въшка не би могъл да откриеш. Ако се опитваш да ме измамиш…

— Защо да те мамя? И аз съм в същия кюп като тебе. Казвам ти, че няма в къщата подобна мисловна схема. Не е тук.

— Някой забелязал ли я е да излиза?

— Не.

— Господи! Значи е извън къщата!

— По-добре и ние да изчезваме.

— Да, но не можем да избягаме. Веднъж измъкнем ли се оттук, разполагаме с цяла нощ, за да я открием, но трябва да си тръгнем така, сякаш нищо не е станало. Къде е Златната мърша?

— В киносалона.

— Филм ли гледа?

— Не. Още играят на „Сардина“. Натъпкали са се там като риби в консерва. Сигурно сме единствените навън.

— Бродим сами из тъмната къща, а? Да вървим.

Сграбчи треперещия лакът на Тейт и го поведе към кинозалата. Още докато вървяха, започна жално да вика:

— Хей… Къде сте? Мария! Ма-ри-яааа! Къде сте?

Тейт захълца истерично. Райх го разтърси грубо.

— Стегни се! След пет минути сме навън. Тогава трепери колкото искаш.

— Но ако стане нещо, няма да можем да се измъкнем оттам и няма да хванем момичето. Ще…

— Ще се измъкнем. Спомни си азбуката на успеха, Гюс. Дързост, смелост и самоувереност.

Райх бутна вратата на кинозалата. И тук беше тъмно, но горещо от многото тела.

— Хей — провикна се той. — Къде сте? Сам-самичък съм.

Никакъв отговор.

— Мария, сам-самичък съм в тъмнината.

Приглушено бърборене, последвано от буен смях.

— Скъпи, скъпи, скъпи! — извика Мария. — Толкова интересни неща изпусна, горкичкият.

— Мария, къде си? Дошъл съм да ти кажа лека нощ.

— О, не искам да си тръгваш.

— Съжалявам, мила. Стана късно. Утре трябва да измамя един приятел. Къде си, Мария?

— Качи се на сцената, скъпи.

Райх тръгна по пътеката между редовете, напипа стъпалата и се качи на сцената. Усети хладните очертания на прожекционния глобус зад гърба си. Един глас извика:

— Готово. Хванахме го. Запалете осветлението!

Бяла светлина заля глобуса и ослепи Райх. Гостите, насядали но креслата около сцената, нададоха радостни викове, след това разочаровано го освиркаха.

— О, Бен, мошеник такъв — изквича Мария. — Ти си още облечен. Не е честно. Всички други пристигаха божествено голички.

— Някои друг път, скъпа Мария. — Райх протегна ръка и с елегантен поклон започна да се сбогува. — Моите почитания, мадам. Приемете моите благодарности за… — Не можа да продължи от изумление. Върху снежнобялата дантела на маншета му се появи гневно червено петно.

Онемял от изненада, Райх видя как върху дантелата се появява второ, след това и трето червено петно. Дръпна рязко ръката си и една червена капка цопна на сцената право пред него, последвана от бавна, неумолима струйка от блестящи алени капчици.

— Това е кръв! — изпищя Мария. — Това е кръв! Горе има човек, на когото му изтича кръвта. За бога, Бен… Не можеш да ме напуснеш сега. Светлина! Светлина! Светлина!

В 00,30 дежурната патрулна кола пристигна в Бомонт Хаус в отговор на подадения от районното управление сигнал: 02, Бомонт. YLP-R. Дешифрирало, това означаваше: „Регистрирано престъпление или деяние, забранено от закона, в Бомонт Хаус, «Парк Саут» 9“.