Алфред Бестър - Унищоженият

Бяха вече почти готови да влязат в клопката — притаили дъх, хипнотизирали. Но към последната крачка трябваше да ги подтикне изключително предпазливо.

— Убийство, изчезване, кражба на време… и всичко това можем да разкрием с вас, ако знаем какъв е мотивът. Аз ще бъда мнимият детектив. Вие ще бъдете мнимите заподозрени. Вие ще говорите истината… всички, с изключение на убиеца, разбира се. Ние очакваме той да лъже. Но ние ще го заловим и това ще е върхът на тази вечер, ако ми дадете разрешение да проведа телепатичен разпит на всеки един от вас.

— А! — възкликна Мария уплашено.

— Не бързайте, мадам. Ще ви обясня. Това, което искам от вас, е само вашето разрешение. Изобщо няма да се наложи да надзъртам. Защото, виждате ли, ако всички невинни сред заподозрените дадат съгласието си, то тогава този, който откаже, трябва да е виновният. Единствено той ще бъде принуден да се защити, като откаже надзъртането.

— Може ли да иска това? — прошепна Райх на Куортърмейн.

Куортърмейн кимна.

— Просто си представете за момент следната картина — Пауъл въведе още един драматичен елемент, като превърна стаята в сцена. — Задавам официално въпроса: „Ще ми позволите ли да проведа телепатичен разпит?“ След това тръгвам из стаята… — Започна бавна обиколка, като се спираше пред всеки един от гостите и се покланяше. — И отговорите идват един след друг: „Да… да… Разбира се… Защо не… Разбира се… Да… Да…“ И изведнъж драматична пауза. — Пауъл застана пред Райх, изправен, застрашителен. — „А вие, сър?“, повтарям аз, „Ще ми дадете ли позволението си да надзърна?“

Всички го наблюдаваха като хипнотизирани. Дори и Райх беше като втрещен, парализиран от сочещия пръст и свирепия поглед.

— Колебание. Лицето му става яркочервено, след това мъртвешки бяло, когато кръвта го напусне. Чувате с мъка изговорения отказ: „Не!“… — Префектът се завъртя и обхвана всички с енергичен жест. — И в този вълнуващ момент ние знаем, че сме заловили убиеца!

Почти успя да ги убеди. Почти. Това беше едно предизвикателство, непознато, възбуждащо; едно внезапно разтваряне на ултравиолетови прозорчета в дрехите и плътта, към душата… Но гостите на Мария таяха в душите си незаконни деца… подлости… изневери… самия дявол. И срамът заговори във всеки един от тях.

— Не! — извика Мария. Всички скочиха на крака и завикаха: — Не! Не! Не!

Чудесен опит, Линк, но ето го отговорът. От тези хиени мотива няма да научиш.

Дори и след поражението Пауъл беше очарователен.

— Съжалявам, дами и господа, но не ви се сърдя. Само един глупак би се доверил на ченге. — Въздъхна. — Един от помощниците ми ще вземе устни показания от тези от вас, които желаят да дадат показания. Мистър Куортърмейн е на разположение, за да ви съветва и защищава.

Погледна тъжно към Куортърмейн:

И да ми пречи.

Не го избивай на чувства, Линк. Това е първият случай на углавно престъпление Тройно А от седемдесет години насам. Трябва да мисля за кариерата си. Това може да ме прослави.

Аз пък трябва да мисля за своята собствена кариера, Джо. Ако моят отдел не се справи с този случай, това може да ме провали.

Тогава всеки надзъртач да се оправя сам. Нали така, Линк?

— По дяволите — каза Пауъл, намигна на Райх и бавно напусна залата.

Техниците бяха приключили работа в апартамента за младоженци. Де Сантис — напрегнат, сприхав, рязък — подаде доклада си на Пауъл и раздразнено каза:

— Отвратителна история!

Пауъл погледна към трупа на Д’Кортни.

— Самоубийство? — попита той сепнато. Винаги беше груб с Де Сантис, който се чувстваше неловко, когато към него се отнасяха приятелски.

— Тц! Изключено. Липсва оръжие.

— С какво е убит?

— Не знаем.

— Още не знаете? Имахте три часа?

— Не знаем! — избухна Де Сантис. — Затова казвам, че е отвратителна история.

— Ами в главата му има дупка, през която можеш да си провреш ръката.

— Да, да, да, зная. Входна рана над мъжеца. Изходна под фонтанелата. Смъртта е настъпила моментално. Но от какво е причинена раната? Какво е пробило дупката в черепа? Хайде, задавай ми въпроси.

— Твърди лъчи?

— Няма изгаряния.

— Кристализация?

— Няма следи от замръзване.

— Нитроизпарител?

— Няма амонячни наслагвания.

— Киселина?

— Раната е прекалено голяма. Струйката киселина пробива съвсем малка дупка, но не може да разбие цялата задна част на черепа.

— Остър предмет?

— Имаш предвид кама или нож?