Алфред Бестър - Унищоженият

— Дявол да те вземе, Пауъл. Няма ли да се ожениш! — изрева Цунг. — Не желая да се заробвам с тази служба до края на живота си. Нов ред, мис Прин: Говорите за тежкото данъчно бреме, за запазването на аристократичния характер на есперството, за непригодността на обикновения човек да бъде обучен като еспер… Какво искаш, Пауъл?

Искам да изпратя съобщение до членовете на Съюза, сър.

Не ме занимавай с това. Говори с втората ми секретарка. Нов ред, мис Прин: Защо не си кажете направо какво целите? Ще ви се, паразити, дарбата ни да е достъпна само за една затворена каста, тъй че да превърнете останалия свят в гостоприемпик, от който да смучете кръв! Ще ви се, пиявици, да…

Пауъл тактично затвори вратата и отиде при втората секретарка, която трепереше в ъгъла.

Наистина ли сте уплашена?

Образ на намигащо око.

Образ на трепереща въпросителна.

Когато на Папа Цунг му хвръкне чивията, искаме да си мисли, че умираме от ужас. Чувства се по-добре. Мрази да му се напомня, че е като добрия Дядо Коледа.

И аз съм като Дядо Коледа. Ето го и подаръчето.

Пауъл пусна върху бюрото на секретарката официалното полицейско описание и снимката на Барбара Д’Кортни.

Какво красиво момиче! — възкликна тя.

Искам да пуснете това по секретния канал. Да се отбележи, че е много спешно. Ще има и награда. Разгласете, че надзъртачът, които ми открие Барбара Д’Кортни, една година няма да плаща съюзни данъци.

— О, боже! — секретарката подскочи от изненада. — Наистина ли можете да го направите?

Смятам, че имам достатъчно влияние в Съвета, за да го прокарам.

Това ще накара всички да подскочат.

Това и искам. Искам всеки надзъртач да подскочи. Ако искам нещо за Коледа, то е това момиче.

Казиното на Куизард беше почистено и лъснато по време на следобедната почивка… единствената почивка през деня за един комарджия. Масите за бакара и рулетка светеха от чистота, касата блестеше, дъските за барбут сияеха със зелено-бели отблясъци. В кристалните чаши заровете от слонова кост блестяха като бучки захар. Златните пари, обичайна разменна монета за престъпния свят и при игра на комар, бяха подредени върху масата на касиера в стройни, примамливи купчинки. Бен Райх седеше пред масата за билярд заедно с Джери Чърч и Кено Куизард, сляпото крупие. Куизард беше грамаден пихтиест мъжага, дебел, с огненочервена брада, мъртвешки бледо лице и зловещи, мъртвобели зеници.

— С тебе, Джери — каза Райх, — вече се споразумяхме за цената. Но те предупреждавам. Ако си знаеш интереса, не се опитвай да надзърташ в мен. Аз съм като отрова. Ако проникнеш в мислите ми, те чака Унищожение. Запомни го.

— Господи! — промърмори Куизард мрачно. — Толкова ли е сериозно? Хич не копнея за Унищожение, Райх.

— Нито пък аз. А за какво копнееш, Кено?

— Добър въпрос. — Куизард се пресегна назад и с уверени пръсти награби купчинка златни монети от масата на касиера. Изсипа ги от едната ръка в другата.

— Чуй за какво копнея.

— Посочи ми сам цената си, Кено.

— За какво?

— Как за какво, по дяволите? Купувам безпрекословно подчинение, като всички разходи са за моя сметка. Ти ми кажи колко струва това.

— Искат страшно много.

— Имам страшно много пари.

— Да ти се намират сто хилядарки?

— Сто хиляди. Така ли? Имаш ги.

— Майко мила… — Чърч подскочи като ужилен и се втренчи в Райх. — Сто хиляди?

— Решавай, Джери — изръмжа Райх. — Пари ли искаш, или възстановяване?

— Почти си струва… Не. Да не съм полудял? Избирам възстановяването.

— Тогава си обърши лигите! — Райх се обърна към Куизард. — Разбираме се за сто хиляди.

— В златни пари?

— Ами какви други? Сега, държиш ли първо да получиш парите, или можем веднага да започнем работа?

— О, Райх, за бога! — запротестира Куизард.

— Я стига! — сопна се Райх. — Знам те, Кено. Мислиш си, че можеш да разбереш какво искам, а после да се опиташ да получиш по-висока цена. Искам още сега да решиш. Затова те оставих сам да си определиш цената.

— Дааа — каза Куизард бавно. — Това ми мина през ума, Райх. — Усмихна се и млечнобелите му очи потънаха сред гънките кожа. — И още ми е в ума.

— Тогава веднага ще ти кажа кой би купил от теб. Един човек на име Линкълн Пауъл. Бедата е, че не зная колко би платил…

— Колкото и да е, не го искам — изохка Куизард.

— Или аз, или Пауъл, Кено. Това сме участниците в търга. Аз ти предложих цена. Все още чакам отговора ти.