Алфред Бестър - Унищоженият

Пауъл до своите подчинени: Изглежда, Райх случайно е открил книгата, натъкнал се е на нея, докато е търсел подарък за Мария Бомонт. До всички. Къде е това момиче?

По време на обсъждането с агенцията, която се занимаваше с рекламата на реактивната кабина на „Монарх“ („единствената фамилна въздушна ракета на пазара“), Райх предложи нова рекламна програма.

— Ето какво мисля — каза Райх. — Хората винаги се стремят да очовечат вещите, с които си служат. Придават им човешки качества. Наричат ги с галени имена и се отнасят с тях като с любими домашни животни. Човек би си купил реактивна кабина, ако може да изпитна нежни чувства към нея. Хич не го е еня за техническите й достойнства. Иска да е влюбен в тази реактивна кабина.

— Ясно, мистър Райх. Ясно!

— Ние ще очовечим нашата реактивна кабина — каза Райх. — Нека си намерим едно момиче и да го обявим за Мис "Реактивна кабина „Монарх“. Когато клиентът си я купи, той купува и момичето. Като се докосва до кабината, той докосва и момичето.

— Ясно! — извика шефът на рекламата. — Вашата идея е с такива космически измерения, че пред нейния размах се чувстваме като джуджета. Направо е готова за старт.

— Веднага започнете издирването на нашата Мис „Реактивна кабина“. Нека всеки продавач и търговски пътник се заеме с тази задача. Целият град да се прерови. Искам момичето да е около двайсет и пет годишно. Около един и шейсет и пет, петдесет и пет килограма. С пищни форми. Сексапилна.

— Ясно, мистър Райх. Ясно!

— Трябва да е блондинка с тъмни очи. Сочни устни. С характерен нос. Тук съм скицирал идеята си за нашата Мис. Огледайте я добре, размножете я и я предайте на хората си. Ще има повишение за онзи, който открие момичето, което имам предвид.

Тейт до Райх: Понадзърнах из полицията. Ще изпратят човек в „Монарх“, за да установи съучастие между теб и онзи оценител, Грейъм.

Райх до Тейт: Нека. Нищо няма да открият. А и Грейъм е извън града, за да си набави антикварни стоки. Ха, нещо между мен и Грейъм! Възможно ли е Пауъл да е толкова тъп? Може да съм го надценил.

За шефа на една моторизирана патрулна група, сега в цивилни дрехи, вярващ в предимствата на дегизировката чрез пластична хирургия, разноските не бяха проблем. Току-що сдобил се с монголоидна физиономия, той постъпи на работа в счетоводния отдел на „Монарх“ и се опита да разкрие финансовите отношения между Райх и Грейъм, оценителя. Изобщо не му мина през ума, че намеренията му бяха разчетени от шефа еспер на отдел „Кадри“ при „Монарх“, докладвани по-горе и че по-горе тайничко му се присмиваха.

Пауъл до своите подчинени: Нашият баламурник се опитал да открие доказателства за подкуп в счетоводните книги на „Монарх“. Това би трябвало да снижи с петдесет процента мнението на Райх за нас, което го прави с петдесет процента по-уязвим. До всички. Къде е това момиче?

Пред редакционния съвет на „Всеки час“, единствения денонощен вестник на света, с двайсет и четири издания на ден, Райх обяви откриването на ново благотворително заведение, финансирано от „Монарх“.

— Нарекохме го „Пристан“ — каза той. — Предлагаме помощ и утеха, и спокоен пристан на милионите онеправдани в нашия град в момент на криза. Ако си изхвърлен на улицата, разорен, станал жертва на насилие, измамен… Ако си заплашван от каквото и да е и не знаеш към кого да се обърнеш… Ако си отчаян… Потърси „Пристан“.

— Това ще ви направи страшно популярни — каза главният редактор на вестника, — но ще ви струва луди пари. За какво ви е това?

— За реклама — отсече Райх. — Искам това да влезе в следващото издание. Незабавно!

Райх напусна редакцията, излезе на улицата и потърси телефонен автомат. Обади се в „Отдих и развлечения“ и даде пълни и точни инструкции на Елъри Уест.

— Във всеки филиал на „Пристан“ да се постави по един наш човек. Искам подробното описание и снимка на всеки постъпил да ми бъде предавано незабавно. Незабавно, Елъри! Още с влизането му.

— Не те разпитвам, Бен, но бих се радвал, ако можех да надзърна в теб.

— Подозрения ли? — изръмжа Райх.

— Не, просто любопитство.

— Гледай да не те вкара в някоя беля.

Когато Райх излезе от телефонната кабина, за него се лепна един човек, обладан от нелеп ентусиазъм.

— О, мистър Райх! Имам късмет, че ви срещам. Чух за „Пристан“ и си мисля, че едно така желано от хората интервю с вдъхновителя на тази прекрасна нова благотворителна идея би могло…

Имал късмет, няма що! Този човек беше известен репортер надзъртач на вестник „Индустриален форум“. Сигурно го е проследил и… Дай зор с този тензор. Дай зор с този тензор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор.