Алфред Бестър - Унищоженият

В петък сутринта Фред Дийл се събуди, стана, изкъпа се, закуси и тръгна за работа. Той беше еспер III степен и шеф на охраната в залата за работа с клиенти на банкерска къща „Марс“ на „Мейдън Лейн“. Докато си купуваше нова абонаментна карта за пневмоекспреса, се поздрави с дежурната на информацията — еспер III степен, която съобщи на Фред за Барбара Д’Кортни, Фред добре запомни снимката й, която тя му предаде по телепатия. Това беше снимка, поставена в рамка от парични знаци.

В петък сутринта Сним Асдж бе събуден от хазяйката си, Чука Фруд, която със силни крясъци си поиска наема.

— За бога, Чука — измърмори Спим. — Луди пари печелиш от онуй смахнатото парче, дето го намери, с жълтата грива. Тия магии, дето ги правиш долу в мазето, са си цяла златна мина. Що не ме оставиш на мира?

Чука Фруд изтъкна пред Сним, че: А) Жълтокосото момиче не е ненормално. То е истински медиум. Б) Тя (Чука) не се занимава с мошеничества. Тя е призната гадателка. В) Ако той (Сним) не й се издължи за шестте седмици подслон и храна, тя (Чука) съвсем лесно ще му предскаже бъдещето. Сним ще се озове вън на асфалта.

Сним стана и тъй като вече бе облечен, слезе в града, за да намери някой и друг кредит. Беше твърде рано, за да изтича до казиното на Куизард и да се опита да омилостиви някои от богатите клиенти. Сним пробва да стигне до центъра без билет, но беше изхвърлен от кондуктора надзъртач и трябваше да ходи пеша. Имаше много път до заложната къща на Джери Чърч, но Сним беше заложил при него една джобна пианола от злато и перли и се надяваше да изкрънка от Чърч още една жълтица в аванс.

Чърч беше излязъл по работа и помощникът му с нищо не можеше да му помогне. Размениха няколко думи и Спим му се оплака от злата си хазяйка, която всеки ден печелеше овации благодарение на оная новата вещица, като се правеше, че гледа на ръка, и пак се опитваше да го дои, макар че имаше купища пари. Служителят отказа да се трогне и не му пусна даже и за чаша кафе. Сним си тръгна.

Когато Джери Чърч се върна в магазина за кратка почивка след трескавото търсене на Барбара Д’Кортни, служителят му докладва за посещението на Сним и разговора си с него. Това, което не му докладва служителят, Чърч го надзърна. Едва не припадна. Довлече се до телефона и се обади на Райх. Не го намери. Чърч пое дълбоко дъх и се обади на Кено Куизард.

Междувременно Сним беше започнал да се отчайва. Това отчаяние породи в него безумното решение да приложи номера с банковия касиер. Дотътри се до „Мейдън Лейн“ и започна да оглежда банките по красивия площад до Бомбоубежището. И тъй като не беше от най-умните, допусна грешката да избере банкерска къща „Марс“ като място за извършване на акцията. Имаше вид на западнал провинциален клон. Сним не знаеше, че само могъщите и преуспяващи банки могат да си позволят да изглеждат бедни.

Сним влезе в банката, проправи си път през претъпканата зала до писалищата срещу касовите гишета и задигна цяло тесте заемни бележки и една писалка. Докато Сним излизаше от банката, Фред Дийл му хвърли един поглед и с досада го посочи на подчинените си.

— Виждате ли тоя дребен въшльо? — кимна той с глава към Сним, който тъкмо излизаше през главния вход. — Кани се да приложи номера с доплащането.

— Да го чупим ли, Фред?

— Има ли смисъл? Ще опита на друго място. Да го оставим да действа. Ще го спипаме, след като вземе парите, за да го осъдят. Да поседи малко на топло. В „Кингстън“ има много място.

Без да подозира нищо. Сним дебнеше пред банката и внимателно наблюдаваше касите. Един солиден гражданин теглеше пари на каса №26. Касиерът му подаваше дебела пачка банкноти. Ето го шарана. Сним бързо съблече сакото си, нави си ръкавите и мушна писалката зад ухото си.

Когато шаранът излезе от банката, все още броейки парите си, Сним се шмугна зад него, затича се и го потупа по рамото.

— Извинете, сър — каза той живо. — Аз съм от каса №26. Боя се, че касиерът е допуснал грешка и ви е броил по-малко пари. Бихте ли се върнали, за да ви доплатим? — Сним размаха тестето заемни бележки, измъкна елегантно парите от ръцете на шарана и се обърна, за да влезе в банката. — Насам, сър — каза той учтиво. — Ще получите още сто кредита, сър.

Докато изненаданият солиден гражданин го следваше, Сним се понесе припряно през залата, шмугна се в тълпата и се насочи към страничния изход. Щеше да е излязъл и изчезнал, преди шаранът да се усети, че са го изкормили. Точно в този момент една груба ръка сграбчи Сним за врата. Завъртя го и той се озова лице в лице със служител от охраната на банката. В един ужасен миг през главата на Сним преминаха хаотични мисли за съпротива, бягство, молби, болницата „Кингстън“, кучката Чука Фруд и призрачното момиче с жълтите коси, джобната пианола и нейния собстненик. След това рухна и се разплака.