Алфред Бестър - Унищоженият

Надзъртачът от охраната го подхвърли към друг униформен и извика:

— Отведете го, момчета. Току-що спечелих куп пари!

— Награда ли има за този дребосък, Фред?

— Не за него. За това, което е в главата му. Трябва да се обадя в Съюза.

Почти по същото време късно следобед в петък Бен Райх и Линкълн Пауъл получиха една и съща информация. „Момиче, отговарящо на описанието на Барбара Д’Кортни, участва в спиритическия сеанс на Чука Фруд на «Уестсайдски Бастион» №99.“

„Уестсайдски Бастион“, прочутият последен защитен вал по време на Обсадата на Ню Йорк, беше обявен за военен мемориал. Десетте акра разрушения трябваше да бъдат съхранени за вечни времена като безпощадна присъда над безумието, довело до последната война. Но както обикновено, последната война се бе оказала предпоследна и порутените сгради и разровени пасажи на „Уестсайдски Бастион“ бяха позакърпени от заселилите се в тях бездомници и превърнати в ужасни коптори.

№99 представляваше изтърбушена керамична фабрика. По време на войната няколко запалителни бомби се бяха взривили сред запасите от хиляди химически глазури, бяха ги разтопили, размесили и разпилели в най-невероятни репродукции на лунен кратер с цветовете на дъгата. Каменните стени сякаш бяха дамгосани с огромни петна в пурпурночервено, виолетово, синьо-зелено, червеникавокафяво и хромовожълто. Дълги струи оранжева, вишнева и цикламена боя бяха избили през прозорци и врати и се бяха стекли по околните улици и развалини, сякаш нанесени от дръзката ръка на художник. Сега това беше „Небесна дъга“ — домът па Чука Фруд.

Горните етажи бяха постегнати и превърнати в безброй малки килии, толкова заплетени и объркани, че само Чука познаваше тайните на този лабиринт, но и самата тя понякога се объркваше. По време на хайка човек можеше да минава от килия в килия и без проблеми да се промъкне и през най-ситната полицейска мрежа. Този необикновен лабиринт ежегодно носеше на Чука огромни приходи.

На долните етажи се намираше прословутото заведение на Чука, един истински Дом на порока, където, срещу подобаващо заплащане, под ръководството на първокласен експерт се задоволяваха всички познати желания на мераклиите, а при нужда се изобретяваха и нови за преситените. Но зимникът в дома на Чука Фруд беше феноменът, вдъхновил най-доходното й начинание.

Експлозиите през войната, превърнали сградата в кратер с цветовете на дъгата, бяха разтопили и смесили различните керамични глазури, метали, стъкла и пластмаси, които се намираха в старата фабрика; и тази разнородна течна маса бе потекла надолу по етажите и се бе събрала на дъното на най-долното подземно помещение, където бе замръзнала и образувала искряща настилка с кристална структура — фосфоресцираща, странно вибрираща и звънтяща.

Струваше си да изминеш осеяното с опасности разстояние до „Уестсайдски Бастион“. Промъкваш се през криволичещите улички и стигаш до нащърбената оранжева стрелка, която сочи към вратата на „Небесната дъга“ — дома на Чука Фруд. На вратата те посреща един важен господин в официален костюм от двайсети век и те пита: „Развлечение или гадаене, сър?“ Ако отговориш „Гадаене“, те отвежда до една врата като на гробница, където плащаш огромна такса и получаваш една фосфорна свещ. Вдигнал високо свещта, започваш да слизаш по стръмна каменна стълба. В самия край стълбата прави рязък завой и изведнъж пред погледа се разкрива просторно сводесто подземие, като езеро от пеещи огньове.

Пристъпваш по повърхността на това езеро. Тя е гладка като огледало. Под повърхността трепти несекващ вихър от пастелни сияния и проблясъци. При всяка стъпка кристалният под издава нежни акорди, пулсиращи като заглъхващите обертонове на бронзова камбана. Дори и при пълен покой подът продължава да припява, откликващ на вибрациите от далечните улици.

Покрай стените на подземието, върху каменни пейки, седят другите кандидати за гадаене, всеки със своята фосфорна свещ в ръка. Като ги види как седят, смълчани от страхопочитание, на човек му се струва, че приличат на светци, сякаш обгърнати с ореол от сиянието на пода. И дори телата им издават небесни звуци, отразили музиката на ангелогласния под. А свещите сияят като звезди в мразовита нощ.

Вливат се в пулсиращата, лъчезарна тишина и седиш смирен, докато най-сетне прозвучи тънкогласна сребърна камбана. Целият под подема ехото и от това необикновено съчетание на светлини и звуци цветовете запламтяват с ярки отблясъци. И в този момент, обляна от водопад от огнени звуци, в подземието влиза Чука Фруд и се насочва към центъра.