Пиер Бул - Планетата на маймуните

Когато се върна, Зира ми подаде голям лист хартия, закрепен върху рисувална дъска. Позамислих се и реших да нанеса решителен удар. В единия ъгъл на листа изобразих системата на Бетелгойз, каквато я бяхме видели при пристигането си: гигантско звездно тяло в центъра с четири планети около него. Отбелязах точно местонахождението на Сорор заедно с малкия й спътник. Посочих я на Зира, после настойчиво насочих показалец към нея. Направи ми знак, че отлично ме разбира.

След това в друг ъгъл на листа нарисувах моята стара слънчева система с нейните главни планети. Посочих Земята, а след това — собствените си гърди.

Този път Зира се поколеба. Тя също посочи Земята, после вдигна пръст към небето. Кимнах утвърдително. Тя се беше стъписала и в нея се извършваше труден процес. Помогнах й колкото можах, като съединих с пунктирна линия Земята със Сорор, а в друг мащаб изобразих нашия кораб върху траекторията. За нея това бе светъл лъч! Сега бях сигурен, че тя разбра истинската ми природа и произхода ми. Отново понечи да се доближи до мен, но в този момент в дъното на коридора се появи Зайюс, за да извърши поредната си проверка.

Маймуната ми хвърли ужасѐн поглед. Бързо нави листа, мушна бележника в джоба си и преди орангутанът да дойде при нас, тя умолително насочи показалец към устата си. Молеше ме да не се издам пред Зайюс. Подчиних й се, без да разбирам смисъла на тази тайнственост, и понеже бях сигурен, че в нейно лице имам съюзник, отново започнах да се държа като интелигентно животно.

От този момент благодарение на Зира познанията ми за света и езика на маймуните бързо се задълбочиха. Тя уреждаше почти всеки ден да се виждаме насаме под предлог, че ще ми задава особени тестове. Зае се с моето образование, като ме учеше на своя език, и в същото време научаваше моя с бързина, която ме смайваше. След по-малко от два месеца вече можехме да разговаряме на какви ли не теми. Малко по малко прониквах в същността на планетата Сорор и сега искам да се опитам да опиша тази странна цивилизация.

В момента, в който започнах да общувам със Зира, насочих разговора към главния обект на моето любопитство: дали маймуните са единствените мислещи същества, дали на тази планета те са венеца на сътворението?

— А ти как мислиш? — каза тя. — Маймуната, разбира се, е единственото разумно същество, само тя е надарена не само с тяло, но и с душа. Дори най-големите материалисти между нашите учени признават свръхестествената същност на маймунската душа.

Подобни изрази винаги ме караха да подскачам, без да искам.

— В такъв случай, Зира, какво представляват хората?

Тогава ние говорехме на френски, защото, както казах, тя с по-голяма лекота усвояваше моя език, отколкото аз нейния. Инстинктивно бяхме преминали на „ти“. В началото, разбира се, имахме някои затруднения. Думите „маймуна“ и „човек“ имаха различно значение за всекиго от нас, но бързо преодоляхме това неудобство. Когато тя кажеше „маймуна“, аз си превеждах: висше същество, връх на еволюцията. Когато говореше за хора, знаех, че става дума за животни, надарени с известни подражателни способности, които притежават някои анатомически прилики с маймуните, но чиято психика е в зародиш, и са лишени от съзнание.

— Едва преди век — заяви Зира с наставнически тон — ние отбелязахме значителен напредък в познанието за произхода на видовете. Някога се смяташе, че всички същества са били създадени със сегашните си отличителни белези от един всемогъщ Бог. Но цяла плеяда велики мислители — само шимпанзета — внесоха тотални промени в нашите възгледи. Сега знаем, че вероятно всички видове имат общ произход.

— Маймуната от човека ли е произлязла?

— Отначало някои мислеха така, но не е съвсем точно. Маймуни и хора са произлезли от различни клонове, които от един момент нататък са се развивали разнопосочно: първите лека-полека са се издигнали до съзнанието, а другите са останали животни. Много орангутани продължават упорито да отричат този очевиден факт.

— Зира, ти каза… цяла плеяда велики мислители — само шимпанзета?

Предавам тези разговори точно така, както ги бяхме водили с прекъсвания, като моята жажда за знания увличаше Зира в дълги отклонения.

— Почти всички големи открития са направени от шимпанзета — потвърди тя с въодушевление.

— Съществуват ли касти между маймуните?

— Както си забелязал, има три различни раси, всяка с характерни белези: шимпанзета, горили и орангутани. Расизмът, който някога съществуваше, бе премахнат и предизвиканите от него вражди — усмирени, най-вече благодарение на енергичните кампании, водени от шимпанзетата. Днес по принцип не съществуват разлики помежду ни.