Клифърд Саймък - Планетата на Шекспир

Клифърд Саймък вече не е непознат автор на нашата читателска публика. За първи път тя го „откри“ преди около 15 години с великолепния му поетико-лиричен и същевременно философско-убедителен роман „Всичко живо е трева“ (издателство „Народна култура“). В него се третира една от най-често срещаните теми във фантастиката — за Контакта — първия досег на хората с извънземна цивилизация. Кой има правото и задължението да влезе най-напред във връзка с представителите на космическия разум? Може би правителствените чиновници като представители на земния „елит“? Или военните, чиято организираност може да защити планетата от злоумишлени действия? Не, симпатиите на автора са на страната на обикновените скромни и честни хора — дори на неудачниците и чудаците, чиито общочовешки добродетели навярно са по-запазени и са в състояние по-добре да вникнат в стремежите на мислещите растения за нежност и отзивчивост, за обмен от двустранна полза на разнопосочни ценности.

После дойдоха „Гробищен свят“ (1979 г.) и „Градът“ (1982 г.) на библиотека „Галактика“ от варненското издателство „Георги Бакалов“ — два ярки романа предупреждение за бъдещето на човечеството. Нима хората ще бъдат толкова недалновидни, самоубийствено примитивни, безгрижни и безотговорни, че да се разселят из Галактиката, като изоставят родната си планета, превръщайки я в гробище за своите покойници, или да я преотстъпят на други общества, състоящи се от макар и свръхталантливи роботи или еволюирали общности на мравки и кучета? И двете произведения са изпълнени с патетичния зов за омиротворяване и сплотяване на човечеството, за преодоляване на екологичните проблеми, за постигане на вътрешна хармония и разбирателство, за приемствеността на човешката култура. Трябва да признаем, че до неотдавна такива призиви често биваха отхвърляни на по-заден план и се приемаха по-скоро като добри пожелания, а не като действена житейска философия.

В „Резерватът на таласъмите“ (Издателство „Отечество“) читателите се срещнаха с един малко по-различен Саймък — с неподражаема фантазия, достигаща до митотворчество, с изострен усет за приказна поетичност и дори баладичност. Но това отново бе среща с майстора на перото, звездата от първа величина на литературния небосклон на фантастиката.

Каква е биографията и какво се знае за творческата съдба на Клифърд Саймък? В почти телеграфен стил: роден е през 1904 г. в щата Уискънсин, където и се изявява по-късно като журналист във в. „Минеаполис стар“. Неговото хоби са риболовът, отглеждането на рози, шахматът и филателията. Във фантастиката дебютира през 1931 г., но произведенията му допреди войната са все още недостатъчно зрели. В тях той се увлича в технократизъм, а словесността му избива на сантиментализъм. Докато през 1952 г. не избухва „бомбата“ с „Градът“, който преди това е отпечатван като разкази с продължение в списания в периода от 1944 г. до 1951 г. Критиката е единодушна — американците могат да се гордеят с още един „знатен“ представител на „златния си век“ на фантастиката.

Трудно е да се опише творчеството на един автор, което обхваща над 25 романа и 10 сборника с разкази. Но не може да не се спомене, че заради цялостната си дейност в областта на фантастиката той е удостоен с наградата „Небюла“, която се присъжда от професионалисти (нещо като литературен „Оскар“). Освен това американските любители на жанра са го отличили на два пъти с другата най-престижна награда в жанра „Хюго“ (на името на родоначалника на американската научна фантастика Хюго Гърнсбек) — за романа му „Междинна станция“ (1964 г.) и за новела.

Тематичното разнообразие в произведенията на Клифърд Саймък е доста голямо. То се разпростира, да кажем, във философско-хуманен аспект — за многозначните връзки с извънземния разум. (Например в новелата „Детска градина“ (1953 г.) превъзхождащият ни висш разум се отдава с настойчив алтруизъм да помага на човечеството да достигне зрелостта на истинската цивилизованост.) Или е апотеоз на технократичното виждане. (Дълги години най-големият град в пространството бе този, описан в „Лимитиращ фактор“. Там космонавтите откриват един изкуствен метален свят, толкова огромен, че не могат да разберат неговото предназначение.)

Някои критици смятат, че Клифърд Саймък, несъмнено забележително явление във фантастичната литература през 40-те и 50-те години, разгърнал таланта си особено мощно през 60-те години, е започнал да позагубва блясъка си след 1968 г.