Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Мога да чакам, Демуа. Само да не изгубиш записите. Преживях истински ад, за да ги направя. Искам да ми дадеш шанс да те убедя да ми ги върнеш.

Джейкъб гледаше към слънцето.

— Спести ми театъра, Ларок. Не си преживял никакъв ад… засега.

Той се обърна и се запъти към асансьорите. Имаше време за няколко часа сън. До потеглянето не искаше да се вижда с никого.

— Някога питал ли си се защо седемдесет процента от екипажите на повечето ни междузвездни космически кораби са жени?

Хелън подаде на Джейкъб първата течнотръба с горещо кафе и се обърна към машината, за да вземе още една за себе си.

Той отвори външния печат на полунепромокаемата мембрана, която оставяше парата да излиза и задържаше тъмната течност вътре. Въпреки изолацията, течнотръбата се бе нагорещила.

„Хелън постоянно измисля провокативни теми!“ Винаги, когато бяха сами, доколкото това изобщо беше възможно на откритата палуба на един слънчев кораб, Хелън Десилва не пропускаше възможността да го въвлече в интелектуална гимнастика. Странно, той нямаше абсолютно нищо против. Откакто преди десет часа бяха напуснали Меркурий, словесната надпревара значително бе повдигнала духа му.

— Когато бях юноша, с приятелите ми никога не сме търсили причините. Просто смятахме, че това е поредното преимущество за мъжете космонавти. „От такива мисли се раждат пубертетските фантазии…“ Кой го беше написал? Май че Джон Ту-Клаудс. Чела ли си нещо от него? Струва ми се, че е роден в Горни Лондон, така че може би си познавала родителите му.

Хелън го стрелна с обвинителен поглед. Джейкъб за стотен път трябваше да сподави изкушението да й каже, че е влюбен в това изражение. Една възрастна жена, комендант на космическа база, не искаше да й напомнят, че има трапчинки. А и не си струваше да свърши със счупена ръка.

— Добре, добре — засмя се той. — Повече няма да се отклонявам от темата. Предполагам, че съотношението между жени и мъже е свързано с факта, че жените по-леко понасят високото ускорение, горещината и студа… имат по-добра координация между очите и ръцете и по-голяма пасивна сила. Това трябва да ги прави по-добри космонавти, струва ми се.

Хелън отпи от течнотръбата си.

— Да, всички тези неща играят известна роля. Повечето жени също не страдат толкова от скокова болест. Но тези разлики не са чак толкова големи, знаеш го. Не достатъчно, за да компенсират факта, че повечето доброволци за междузвездни полети са мъже. Освен това екипажите на корабите в Слънчевата система се състоят от над петдесет процента мъже, а тези на военните кораби — от седемдесет процента.

— Е, не знам за пътническите и научноизследователските кораби, но мисля, че военните избират хората в зависимост от отношението им към боя. Знам, че това още не е доказано, но предполагам, че… Хелън се засмя.

— О, няма нужда да си толкова дипломатичен, Джейкъб. Разбира се, че мъжете са по-добри войници от жените… поне от повечето. Амазонките като мен са изключение. Всъщност точно това е един от факторите за подбора. Ние не искаме на междузвездните кораби да има прекалено много войнствени личности.

— Но това е абсурдно! Екипажите на междузвездните кораби пътуват в галактика, която дори още не е изцяло проучена от Библиотеката. Вие се сблъсквате с всевъзможни извънземни раси, повечето от които са много темпераментни. А Институтите не забраняват войните между расите. Не биха могли, дори да искаха, ако се съди по думите на Фейгин. Опитват се само да въведат някакъв ред.

— Значи космически кораб с хора на борда трябва да е готов за схватки, така ли? — Хелън се усмихна и опря рамо на купола. На неравномерната червена светлина в горните пластове на хромосферата русата й коса приличаше на тясна шапка. — Е, имаш право, разбира се. Наистина трябва да сме готови да се бием. Но за момент помисли за положението, в което се намираме там.