Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Джейкъб сковано кимна. След толкова много чудеса и необясними неща откакто бяха напуснали Земята, това нямаше да е нищо особено. Тайната, реши той, бе изобщо да не мислиш.

Наистина беше като гъст сироп, чиято плътност се увеличаваше с дълбочината.

И усещаше крачолите си почти като живи.

Известно време Хелън мълчеше. Джейкъб не я смущаваше. Очевидно мислеше за нещо.

— Наистина ли е вярна онази история за Иглата? — накрая попита тя, без да вдига очи.

— Да.

— Трябва да е била страхотна жена.

— Да.

— Искам да кажа, освен че е била смела. Трябва да е била ужасно смела, за да скочи от един балон на друг на трийсет километра във въздуха, но…

„Тя се опитваше да отвлече вниманието им, докато аз обезвреждах подпалвача. Не трябваше да й позволявам. — Джейкъб чуваше гласа си далечен и глух. — Но мислех, че ще мога да я защитя… Имах едно устройство, разбираш ли…“

— … но трябва да е била изключителна личност и в други отношения. Иска ми се да я бях познавала.

Джейкъб осъзна, че не е произнесъл нито една дума.

— Хм, да, Хелън. Таня щеше да те хареса. — Той се отърси от унеса си. Това не водеше доникъде. — Но нали разговаряхме за нещо друго, за съотношението между жените и мъжете на междузвездните кораби?

Тя гледаше в краката си.

— Ние сме на същата тема, Джейкъб.

— Нима?

— Естествено. Спомняш ли си, аз казах, че има начин един предимно женски екипаж да е по-предпазлив в контактите с извънземни… начин, който гарантира, че те по-скоро Ще избягат, отколкото да влязат в бой?

— Да, но…

— И ти е известно, че до този момент човечеството е установило три колонии, но транспортът е прекалено скъп, за да се превозват много пътници, затова увеличаването на генетичния фонд в една изолирана колония е истински проблем? — Тя говореше бързо, сякаш нещо я смущаваше. — Когато първия път се върнахме и открихме, че конституцията все още е в сила, Конфедерацията позволи на жените да участват в следващия скок по желание, а не по задължение. И въпреки това повечето пожелахме да участваме в експедицията.

— Не… не разбирам.

Тя го погледна и се усмихна.

— Е, може би сега не е моментът. Но след няколко месеца заминавам с „Калипсо“ и преди това трябва да се погрижа за някои неща. И мога да избирам.

Хелън го погледна право в очите.

Джейкъб усети, че я зяпва.

— Е, предполагам, че е най-добре да се връщаме. — Хелън избърса длани в скута си и понечи да се изправи. — Наближаваме Активния район и трябва да съм на поста си.

Джейкъб бързо скочи на крака и й подаде ръка. Нито един от двама им не забеляза нещо странно в анахроничния жест.

На път за командния мостик Джейкъб и Хелън се отбиха да проверят параметричния лазер. Когато наближиха, главният механик Доналдсън вдигна поглед от машината.

— Здравейте! Мисля, че е настроен и готов. Искате ли да ви го покажа?

— Естествено. — Джейкъб приклекна до лазера. Шасито му бе завинтено за палубата. Дългият му строен многоцевен корпус се въртеше на шарнир.

Джейкъб усети, че меката тъкан, която обгръщаше десния крак на Хелън, леко се докосва до ръката му. Това не му помогна да събере мислите си.

— Този параметричен лазер — започна Доналдсън, — е моят принос към опита за контакт със слънчевите призраци. Реших, че с псиуредите няма да стигнем доникъде, затова си помислих, че можем да общуваме с тях така, както общуват те с нас — визуално.

Вижте сега, както сигурно вече знаете, повечето лазери действат само в една или две съвсем тесни спектрални ширини, главно атомни и молекулярни преходи. Но тоя сладур ще работи където поискате, само като наберете данните на този пулт. — Той посочи към средния от три пулта, монтирани върху предната страна на шасито.

— Да — отвърна Джейкъб, — знам за параметричните лазери, макар че никога не бях виждал такъв. Предполагам, че трябва да е доста мощен, за да преминава през екраните ни и да е достатъчно ярък за призраците.

— В другия ми живот… — иронично проточи Десилва (тя често говореше сардонично за миналото си, преди да потегли с „Калипсо“) — … правехме многоцветни лазери с оптични бои. Бяха икономични, ефикасни и невероятно прости.

Тя се усмихна.

— Естествено, докато не разлееш боята. Тогава наставаше ужасна каша! Нищо не ме кара да оценявам галактическата наука повече от това да знам, че никога няма да ми се налага да чистя от пода локва червена синтетична боя!

— Наистина ли можехте да го настройвате в целия оптичен спектър само с една-единствена молекула? — скептично попита Доналдсън. — А и как го зареждахте с енергия?