Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Това е — каза д-р Мартин. Тя се наведе над компютърния пулт до д-р Леърд. — След минута ще имаме данните от У-теста ти, Джейкъб.

— Сигурни ли сте, че не ви трябват повече? Направихте само три. — Всъщност се чувстваше облекчен.

— Не, на Питър направихме пет за сравнение. При теб е само рутинна проверка. Можеш да седнеш и да се отпуснеш, докато чакаш да свършим.

Джейкъб отиде при едно от недалечните кресла. Той избърса потното си чело с лявата си ръка. Тестът беше отнел трийсет секунди.

Първият образ бе портрет на мъжко лице, покрито с бръчки, разкриващи история на цял един живот, който Джейкъб беше зърнал за две-три секунди преди да изчезне, запечатан в паметта му както се запечатват всички преходни неща.

Вторият представляваше смущаващ хаос от абстрактни форми, изпъкващи в статичен безпорядък… нещо като лабиринт от мотиви около периферията на слънчев пръстен, но без сиянието и цялостната свързаност.

Третият, „пасторалната сцена“, очевидно идваше от стара гравюра, изобразяваща Трийсетгодишната война.

От картината направо „струеше“ насилие, спомни си Джейкъб, точно както трябваше да се очаква от един У-тест.

След прекалено драматичната „сцена в салона“ на долния етаж Джейкъб нямаше желание да изпадне дори в слаб транс, за да успокои нервите си. А откри, че иначе не може да се отпусне. Той се изправи и се приближи до (пулта. Оттатък купола Ларок разсеяно се разхождаше (край стазакорпуса и зяпаше дългите сенки и надупчените скали на северния полюс на Меркурий.

— Може ли да видя изходните данни? — обърна се към психоложката Джейкъб.

— Естествено. Какво точно те интересува?

— Последното сканиране.

Тя набра команда на клавиатурата. От слота под монитора излезе лист хартия. Мартин го откъсна и му го подаде.

Това беше „пасторалната сцена“. Разбира се, вече знаеше истинското й съдържание, но целта на предишното сканиране бе да проследи реакциите му към изображението през първите няколко мига, преди да се включи знанието му.

През образа минаваше начупена линия. Всички върхове и спадове бяха обозначени с малки цифри. Линията оказваше пътя на вниманието му според движенията на окото му, регистрирани от ретинния четец.

Номер едно и началото на линията бяха близо до центъра. До номер шест линията на фокуса просто вървеше хоризонтално. После спираше точно над щедрата гръд на тичащата жена. Номер седем бе ограден с кръгче. Там бяха групирани числата не само от седем до шестнайсет, но и от трийсет до трийсет и пет и от осемдесет и две до осемдесет и шест.

На двайсет числата внезапно се изместваха от краката на жената към облаците над фермата. После бързо се насочваха към хората и изобразените предмети, понякога оградени с кръгче или квадратче, обозначаващи равнището на разширяване на окото, дълбочината на фокуса и промените в кръвното налягане, измерени по мъничките вени в ретината му. Очевидно модифицираният очен скенер на Станфорд-Пуркиндже, който Джейкъб бе сглобил от тахистоскопа на Мартин и други уреди, наистина работеше.

Знаеше, че няма смисъл да се срамува или безпокои от инстинктивната си реакция към гърдите на нарисуваната жена. Ако не беше мъж, щеше да реагира по друг начин и вниманието му по-дълго щеше да се задържи върху образа, но щеше да се съсредоточи върху косата, дрехите и лицето.

Повече го интересуваше реакцията му към цялата сцена. Цифрата вляво от биещите се мъже бе оградена със звездичка. Това беше моментът, в който бе осъзнал, че картината изобразява насилие, а не е пасторална. Той доволно кимна. Числото беше сравнително малко и линията веднага след това се отклоняваше за няколко мига, преди да се върне на същото място. Това означаваше нормално отвращение, следвано от явно, а не прикрито любопитство.

На пръв поглед щеше да издържи теста. Не, че някога се бе съмнявал.

— Чудя се дали някой ще успее да излъже на У-тест — като подаде листа на Мартин, каза Джейкъб.

— Може би, някой ден — отвърна тя и събра материалите си. — Но подготовката, необходима за промяната на реакцията към непосредствените стимули… към образ, показан толкова за кратко, че само подсъзнанието има време да реагира… ще даде прекалено много странични ефекти, нови модели, които ще се проявят в теста. Анализът е съвсем елементарен: просто проверяваме дали умът на обекта следва игра с нулев или положителен резултат, което го прави гражданин, или е пристрастен към удоволствията на отрицателния резултат. Това е същността на теста.