Рей Бредбъри - Призраците на новото

— Готов ли си? — попита тя.

— Да.

— Чарли — каза Нора, — като стигнем в Дъблин, ще останеш ли да спиш няколко дни при мен? Но да спиш , искам да кажа. В следващите дни ще имам нужда от някого. А, ще го направиш ли?

— Разбира се.

— Боже мой — каза тя. Очите й се напълниха със сълзи. — Така искам да изгоря и да започна отново. Да изгоря, за да стана такава, каквато е сега къщата, а после да вляза в нея и да остана тук завинаги като проста овчарка. По дяволите. За какво ги говоря такива!

— Нора, да тръгваме — казах й тихо.

Моторът загърмя и ние излязохме от долината покрай езерото, а чакълът трещеше като картеч зад нас; изкачихме се между хълмовете, минахме глухата снежна гора, а когато стигнахме до последното възвишение, сълзите на Нора бяха вече изчезнали; тя не се обърна назад, докато се носехме със седемдесет мили през гъстия сняг в тъмната нощ към още по-тъмния хоризонт и студения каменен град, а през целия път аз държах мълчаливо едната й ръка, без да я изпусна дори за миг.

© 1969 Рей Бредбъри

© 1982 Александър Бояджиев, превод от английски

Ray Bradbury

The Haunting of the New, 1969

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Рей Бредбъри. Възпявам електрическото тяло. Разкази

ДИ „Христо Г. Данов“, 1982 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9315]

Последна редакция: 2008-10-14 23:00:00

Морска щука. — Б.пр.

Игра на думи. Буквално: студена риба и топла пъстърва. — Б.пр.

Дребни сладкиши (фр.) — Б.пр.