Джак Брул - Проклятието на Пандора

Барнс пое дъх и погледна Мърсър, опитвайки се да разбере какво става. Мърсър се усмихна победоносно и той разбра всичко. — Не!

Кадрите потвърдиха опасенията му. Отец Ватутин остави камерата, отвори вратата и после отново фокусира обектива върху Мърсър, който изрита навън тежката икона. Камерата проследи как антиката полетя надолу към океана и скоро бе погълната от вълните. Барнс пребледня от безсилие и гняв. Следващите кадри показаха как Мърсър подпря крака на стената на хеликоптера и облегна гръб на стокилограмовата кутия на Пандора.

Ватутин фокусира камерата върху свастиката от едната страна на кутията и я проследи, докато Мърсър я блъсна към отворената врата, после се обърна към обектива и започна да говори.

— Проблемът с научните открития е, че винаги ги помним. Не можем да забравим как се прави ядрена бомба или отровен газ, нито можем да предотвратим разпространението на тези знания. Ако използваме клишето, излезе ли духът от бутилката, никой не може да го върне. Това е дух, който няма да позволя да бъде пуснат от бутилката. Военните приложения на радиацията от кутията на Пандора далеч надминават потенциалната й научна стойност. Един луд руснак е осъзнал това преди сто години и е скрил истината, докато друг луд, този път германец, за малко не е успял да освободи унищожителния й потенциал. Сега е мой ред да сложа край на тази история веднъж завинаги.

— Какво ти дава това право? — извика Барнс.

— Нищо — спокойно отговори Мърсър, — но си го спечелих благодарение на онова, което ме принудихте да преживея през последните няколко седмици.

Всички отново насочиха вниманието си към екрана. Хеликоптерът се наклони, за да помогне на Мърсър. Кутията на Пандора падна в дълбините на океана, където никой не можеше да я намери. Отец Ватутин проследи с камерата обекта на дългогодишното си издирване, докато изчезна от погледа му. Записът свърши.

Айзенщад протегна ръка и изключи телевизора.

— Благодаря ви, доктор Мърсър, че ми показахте тези кадри. Благодаря ви също, че ме включихте в решението си да унищожите последното злато, което търсех. След като Анатолий Ватутин обясни, че той и неговата организация в Русия са ни давали информацията за товара със злато и ми разказа за какво са го използвали нацистите, за мен не остана друга възможност за избор. Финансовата загуба за живите евреи е болезнена, но неизбежна.

Мърсър оцени комплимента, но не откъсна поглед от Барнс, усещайки, че в съзнанието му вече се оформя друг план.

— Ако мислите, че може да отидете на мястото, където потъна дирижабълът и да извадите останалите кутии, забравете за това. Не мога да ви попреча да го направите, но познавам всички известни учени, които ще накарате да анализират парчетата от метеорита. В мига, в който разбера, че някой работи по Проекта Пандора, ще ви разгромя.

— Това ли е цената на мълчанието ви? — Барнс знаеше, че заплахата не е празна.

Мърсър кимна. Беше твърде изтощен емоционално, за да се ядоса на двуличието на директора на ЦРУ. Пък и не очакваше нещо друго.

— А останалите? Каква ще бъде цената на съдействието им?

Яков Айзенщад насочи пръст към Барнс.

— Трябва да знаете, че нашето съдействие не означава одобрението ни. Но ако съветът на директорите на „Кол“ бъде сменен и ако компанията се съгласи да плати двойно повече от сумата, която иска Комитетът по помирението, Теодор и аз ще забравим тази история.

Барнс трепна от словесната атака, но отговори бързо.

— Засега германското правителство ни съдейства. „Ньорд“ е конфискуван и хората на Рат от екипажа ще бъдат съдени. Невинните моряци и служители на „Геопроучвания“, които са работили там преди „Кол“ да купи компанията, ще бъдат освободени, след като подпишат декларация да пазят тайна. С презумпцията да не се вдига шум не виждам причина защо да не принудят „Кол“ да се съгласят с искането ви.

Макар че бе получил желания отговор, възрастният ловец на нацисти не изглеждаше доволен. Мърсър се съмняваше дали Яков Айзенщад някога ще намери покой.

— Това ли е всичко? — наруши мълчанието Барнс.

— Не съвсем. — Мърсър извади лист от джоба си. — Хилда Бранд иска достатъчно пари, за да отвори собствен ресторант в Хамбург. Щом се възстанови от раните си, Ервин Пул иска постоянна работа в персонала на станция „Макмърдо“ в Антарктида, за да продължи научните си изследвания като метеорулог. Отец Ватутин желае финансиране, за да възстанови една църква в Санкт Петербург. Марти Бишоп изчезна веднага щом „Императрица на моретата“ спря в Рейкявик, Той ще има неприятности с баща си, а не с вас, и предполагам, че няма да иска нищо.