Джак Брул - Проклятието на Пандора

Фрау Гьотц му направи знак, че всички са в трапезарията в задната част на къщата. Мърсър чу часовник с махало, който отмерваше времето. По стените на трапезарията също имаше лавици, отрупани с книги. Вратата към градината беше затворена и въздухът миришеше на мухъл и на тютюн за лула. На пода пред стъклената врата имаше апарат за произвеждане на хаотични звукови вибрации, които да смущават лазерните микрофони. И тъй като директорът на Централното разузнавателно управление бе довел охрана на срещата, Мърсър предположи, че къщата вече е проверена за други подслушвателни устройства.

Пол Барнс наближаваше шейсетте и имаше прошарени коси и постоянно раздразнено изражение. Очите му бяха проницателни, но не отклоняваха вниманието от подобната на луковица брадавица в гънката на носа му, която очевидно се възпаляваше от постоянното търкане. Мърсър знаеше, че директорът на ЦРУ има политически амбиции и отделя много време, за да се оправдава пред комисиите по разузнаването на Конгреса. Всички бяха единодушни, че Барнс е най-неуместното назначение на президента. Той нямаше подходящата квалификация за шеф на най-голямата американска шпионска агенция и усилено се бореше да запази поста си. Пол Барнс видя Мърсър и погледът му стана непроницаем. Враждебността между тях произлизаше от успешното участие на Мърсър в няколко наскоро възникнали кризи, с които всъщност трябваше да се справи Барнс.

Аника Клайн седеше между двама възрастни господа с официални вратовръзки и износени костюми. Мърсър предположи, че единият е дядо й Яков Айзенщад, а другият съдружникът му Теодор Вайцман. Усмихна се, като я видя. Тя бързо скочи, приглади черната си пола, приближи се до него и свенливо го целуна по бузата. Аника не си бе сложила грим и беше облечена скромно от уважение към дядо си, но опитът й да прикрие сексуалната си привлекателност забавляваше Мърсър.

— Не мога да повярвам, че лекарите в Рейкявик са те изписали. — Тя огледа раните по лицето му и сенките около очите му.

От поражението на Гюнтер Рат бяха изминали само четири дни. Лявата ръка на Мърсър бе превързана заради навехнатата китка и освен това видимо куцаше.

— Не ме изписаха. Избягах веднага щом ти напусна Исландия.

— Ако знаех, че не си достатъчно разумен, за да лежиш в болница, нямаше да дойда тук. — Аника го представи на Айзенщад и на Вайцман, които се ръкуваха с него.

— Радвам се да се запозная с вас — каза Айзенщад на английски със силен немски акцент. Двамата с Мърсър бяха разговаряли няколко пъти по телефона, за да уточнят детайлите на тази среща.

— Удоволствието е мое, господине.

Яков напълно отговаряше на представата на Мърсър. Беше едър и очевидно нямаше чувство за хумор. Държеше се официално и интелигентността му респектираше мигновено.

Фрау Гьотц поднесе на Мърсър кафе и чаша вода. Той забеляза, че тя го огледа и после кимна одобрително на Аника. Аника леко поклати глава, усмихна се и после направи жест, сякаш искаше да каже „може би“. Тя се изчерви, когато видя, че Мърсър е наблюдавал безмълвния диалог.

Барнс въздъхна.

— След като вече се събрахме, може да започваме — каза той, без да поздрави Мърсър.

Благодарение на усилията на Айра Ласко от болничната стая в Рейкявик Мърсър бе научил, че Барнс е прекарал дълъг следобед в Белия дом. Президентът бил бесен заради действията на директора на ЦРУ по случая и му заповядал да направи необходимите отстъпки, за да изглади нещата. Дори бе изпратил Барнс във Виена като жест към Айзенщад и Вайцман, вместо да проведе срещата във Вашингтон. По същество Барнс бе дошъл да се съгласи с исканията на Мърсър. Мърсър би парадирал с това, ако през последните няколко дни не бе набрал още преднина, затова съзнаваше, че държи всички козове, и позволи на Барнс известно достойнство.

— Господин Барнс, искам да ви благодаря, че се съгласихте да дойдете днес тук — започна Мърсър, създавайки илюзията, че директорът на ЦРУ все още има избор. — И държа специално да отбележа усилията ви да замаскирате случилото се на борда на „Императрица на моретата“. Долавям вашата намеса в измислената история за терористична атака, в която всички похитители са били убити от охраната на кораба.

— Това се доближаваше най-много до фактите и можеше да убеди медиите — съгласи се Барнс. Дори да изпитваше облекчение, че Мърсър не се подиграва с ролята му на момче за поръчки, той не го показа. — Успешно потулихме информацията за престрелката и схватката в „Синята лагуна“ и електроцентралата „Звартзенги“. Съобщихме, че е станала експлозия от силното налягане, която е осеяла с отломки близката минерална баня.