Джак Брул - Проклятието на Пандора

— Какво да правим?

— Ще продължим да бягаме. Айра трябва да се свърже с тях и да им каже кои сме.

Мъжът от хеликоптера стреля отново. Мърсър тичаше с всички сили. Изведнъж кракът му се огъна и той падна, но се подпря на ръце, за да омекоти удара. Лявата му ръка се схвана от пръстите до лакътя. Кракът го заболя, но въпреки това можеше да се движи. Нещо не беше наред. Куршумът от „Барет“ петдесети калибър би трябвало да го простре на земята и да го обездвижи, но Мърсър продължаваше да бяга. Той протегна ръка към раната и в кръвта докосна нещо песъчливо.

„Господи!“ Бедрената му кост бе раздробена. Явно бе изпаднал в шок и затова не усещаше цялата болка от осакатяващото нараняване и още се държеше на краката си. Той почувства, че след минута ще изгуби съзнание.

Погледна отново окървавената си ръка и видя, че частиците са черни — това бяха парченца от застиналата лава, в която бе рикоширал куршумът. Раната не беше сериозна.

Той се успокои, но не за дълго. Беше се съсредоточил върху раната си, а не върху хеликоптера, и бе стоял неподвижно петнайсетина секунди — достатъчно дълго, за да бъде прострелян от добър снайперист. Мърсър вдигна глава и се вторачи в кабината на хеликоптера. Разстоянието беше петдесет метра и стрелецът се прицелваше в него.

В мига, в който снайперистът натисна спусъка, пилотът рязко зави. Куршумът прелетя над главата на Мърсър. Стрелецът се обърна гневно към пилота и изкрещя нещо, но после се заслуша, погледна Мърсър и му махна с ръка в знак на извинение. Хеликоптерът се отправи към паркинга.

— Какво стана? — попита Рейдер.

— Айра се е свързал с тях — отговори Мърсър, все още учуден, че е жив.

— Можеш ли да вървиш?

Паренето в крака на Мърсър намаля, когато адреналинът надделя над болката.

— Да.

Те се приближиха до тръбопровода, който пренасяше вода от електроцентралата до басейна на минералната баня, и се затичаха. В далечината се появи една от множеството сгради на „Звартзенги“, двуетажна постройка с малки прозорци. Вятърът разнасяше облаци пара. Двамата минаха покрай тюркоазено езеро, където се събираше богатата на минерали вода, изтласкана на повърхността от огромното налягане в недрата на земята.

Мърсър огледа пътя през централната част на станцията. Имаше шест главни сгради, свързани с тръби с различен диаметър. Мястото беше безупречно чисто, както подобаваше на безвреден за околната среда източник на енергия. Въздухът трептеше от произвежданото трийсет и два мегаватово електричество, достатъчно за град с население трийсет и две хиляди души.

Куршуми обсипаха ъгъла на сградата, зад която се криеха Мърсър и Рейдер. Клаус отвърна на огъня, разпръсквайки искри от тръбите, но не улучи мишената. Стрелецът беше добре защитен от стоманената гора. Пред административната сграда бяха паркирани две коли, които вероятно принадлежаха на пазачите, защото до началото на работния ден оставаха няколко часа. Мърсър изстреля два бързи откоса и надупчи четирите гуми, които видя.

Двамата заобиколиха сградата и тръгнаха по пътеката край лагуната с отпадъчни води. Когато стигнаха до следващата постройка, Мърсър намери незаключена врата и влезе. Помещението беше добре осветено и футуристично на вид. Над топлообменниците и турбините имаше тесни висящи мостчета. Чуваше се бръмчене. В предната част на сградата се отвори друга врата и Мърсър видя два силуета. Той се приготви да стреля, когато позна белите коси на кардинал Перети. Зад него стоеше един от хората на Рат и държеше пистолет до главата му.

— Пусни го! — извика Мърсър. Стрелецът хвана Перети за гърлото.

— Помръднеш ли, той ще умре — извика на немски неонацистът.

— Ти можеш да си вървиш — каза Рейдер. — Ние искаме Рат.

— Забравете това, хер Рейдер. Или всички ще се махнем оттук, или ще умрем.

Мърсър се изправи бавно, така че стрелецът да може да го види. Мъжът отмести пистолета си от кардинала и го насочи към него.

— Сега ще умреш — извика младият фанатик.

Доминик Перети се подчиняваше от мига, в който стрелците нахлуха в каютата му на борда на „Императрица на моретата“, защото само неговият живот беше в опасност. Но когато видя, че непознатият крачи към тях, не можа да позволи подобна жертва. Пък и преди четиридесет и пет години беше звезда в баскетболния отбор на семинарията заради бързите си реакции.

Перети блъсна ръката на германеца и му подложи крак, за да отхвърли тежестта му от себе си. Направи го по-бързо, отколкото се бе движил от десетилетия.