Джак Брул - Проклятието на Пандора

Айра и Рейдер също спряха. Мърсър се надигна леко, прицели се в задната част на белия микробус и натисна спусъка. Той изпразни пълнителя, като внимаваше да не улучи мястото, където предполагаше, че е резервоарът. Изстрелите го оглушиха, затова не чу, но видя, че задната врата се отвори. На земята бавно се свлече мъж, облечен в черна грейка на „Геопроучвания“. От дупките в униформата му течеше кръв.

От прозорец един етаж над позицията му започна стрелба. Айра и Рейдер отвърнаха на огъня, но не улучиха снайпериста. Около Мърсър въздухът засвистя. Той се бе скрил зад малко възвишение от лава, но деветмили метровите куршуми бързо рушаха вулканичния камък. Мърсър сложи нов пълнител и вместо да избяга, както стрелецът очакваше, се прицели и изстреля кратък откос към сградата.

Разстоянието от вулканичната стена до втория етаж на сградата беше два метра и половина. Миг преди да скочи, Мърсър видя друг стрелец, спотайващ се на входа. Той не можа да спре, затова леко изви тяло и се хвърли към прозореца, като стреля няколко пъти в тъмното стъкло. Падна вътре сред дъжд от стъкла и се стовари върху голямо бюро, разпръсна купища хартии и събори на пода компютър. Когато се върна до прозореца, готов да стреля по бандита пред входа, мъжът бе изчезнал.

Айра и Рейдер тичаха към сградата. Мърсър пое дълбоко въздух, очаквайки силна болка в ребрата, но не почувства нищо. Той зареди нов пълнител и излезе от кабинета. Вътрешността на сградата беше тъмна и изпълнена със сенки, които избледняваха, докато слънцето се издигаше все по-високо.

В дъното на коридора имаше мост, откъдето се виждаха фоайето и чакалнята. Десетки столове и маси бяха набързо преместени в единия ъгъл и заемаха половината помещение. Някакъв силует зад тях помръдна. Мърсър се прицели и изстреля три куршума. Градушката от ответния огън го прикова към моста. Стъклените перила се разпаднаха сред дъжд от отломки. Изведнъж му хрумна нещо. Когато автоматичният огън спря, Мърсър се претърколи и стреля над укритието на невидимия стрелец. Шейсетметровата стъклена стена беше разделена на големи секции от стоманена решетка. Мърсър се прицели в най-горната секция и отново стреля. Тъмното стъкло над неонациста се напука и започна да се троши. Стотици килограми стъкло се изсипаха върху каменния под, масата и стрелеца. Оказа се, че това е Дитер. Той понечи да се хвърли встрани от лавината, когато двайсетинакилограмово парче от прозореца се заби в рамото му и отряза ръката от тялото му. Мърсър прекъсна вика му, като го застреля в главата.

Някакво движение привлече вниманието му. Той вдигна нагоре оръжието си и спря да стреля, когато позна Айра и Рейдер, които се приближаваха към него от отсрещната страна на моста.

— Залегнете! — извика Мърсър.

Някой стреля отзад и отдолу, близо до магазина за сувенири. Тялото на Айра се разтресе след две точни попадения. Останалите рикошираха в стоманения таван. Докато Рейдер стреляше, за да го прикрива, Мърсър сграбчи Айра за яката и го издърпа в коридора. По килима зад него остана криволичеща кървава диря. Мърсър го обърна по гръб. Челото на Айра беше обляно в пот. Той бе пребледнял и дишаше учестено. Дрехите над стомаха му се обагриха в червено.

— Лошо ли си ранен? — попита Мърсър и внимателно надигна ризата му.

— Откъде да знам, по дяволите? Не съм лекар.

Мърсър избърса с ръкав кръвта и се засмя. Куршумът бе минал под кожата на кръста, оставяйки набръчкани дупчици. Нараняването не беше страшно.

— Ако жена ти беше по-добра готвачка, положението щеше да е много по-лошо.

Раната на крака обаче беше много по-сериозна. Бедрената артерия не беше засегната, но количеството кръв, която изтичаше оттам, показваше, че са разкъсани други големи кръвоносни съдове. Клаус и стрелецът до магазина за сувенири продължаваха да си разменят изстрели.

Мърсър махна колана си и стегна като с турникет крака на Айра. Трябваше да го разхлабват на всеки двайсетина минути, инак Ласко рискуваше да развие гангрена. Ако той изпаднеше в безсъзнание, Рейдер трябваше да остане при него.

— Как е? — попита Клаус.

— Добре. — Мърсър изтръска стъкълцата от раменете си. Бяха убили двама от бандитите. Оставаха още двама плюс Грета и Гюнтер Рат. Без Айра Мърсър трябваше да се справи сам. Докато германците държаха заложниците, той щеше да се сражава от още по-неизгодна позиция.

— Мисля, че двамата стрелци ще се опитат да ни задържат тук, докато другите избягат към електроцентралата, откъдето могат да откраднат превозно средство.