Джак Брул: Проклятието на Пандора

— А снайперистът в хеликоптера? — попита Рейдер, докато събираше резервните пълнители на Айра.

— Няма да рискува да стреля, докато не се приземят. Хеликоптерът е нестабилен. Айра, ще можеш ли да разхлабваш турникета на петнайсетдвайсет минути?

— Известно време. — Ласко облиза устни. — Какъв е планът ти?

— Нямам представа. — Мърсър се огледа. Мъглата от барутен дим пареше ноздрите му. Той усещаше присъствието на двамата въоръжени мъже, които се криеха някъде в сградата. Отново погледна Айра. — Можеш ли отново да се свържеш с отговорника за мисията ти? Нека се обади на базата в Кефлавик да предадат на хеликоптера да кацне. Ти се нуждаеш от незабавна евакуация, а ние — от няколко души, които да вземат кутията на Пандора. Клаус ще остане при теб, докато се приземят, и после може да дойде с мен.

— Къде отиваш?

— Да намеря Рат.

— Това не е най-умната идея, която ти е хрумвала. Мърсър се засмя.

— И това го казва човек, който току-що позволи да го прострелят?

Изведнъж усмивката замръзна на устните му.

Някъде долу, където бе видял табелките за съблекалните, се разнесе изстрел от пистолет. В подобна ситуация имаше само една причина за единединствен изстрел. Неизвестно защо Рат бе убил някого от заложниците. Мърсър погледна Айра и Рейдер. И те се бяха досетили какво се е случило.

— Аз ще се оправя — каза Айра и стисна ръката на Мърсър. — Премести ме в кабинета и иди да пречукаш онова копеле.

— Погрижи се пилотът на хеликоптера да знае кои сме, когато излезем от сградата — каза Мърсър, след като скри Ласко зад бюрото.

Той грабна картечния пистолет и хукна по коридора заедно с Клаус Рейдер. Вратите на няколко кабинета бяха отворени и от прозорците им се виждаше езерото. Мърсър и Рейдер забелязаха тъмни силуети, които се движеха във вдигащата се на талази мъгла и притичваха от едно укритие към друго. Беше ясно, че двама от тях вървят против волята си, но беше невъзможно да се определи кой е бил застрелян в съблекалните. Двамата стрелци също бяха там.

— В дъното на коридора има стълбище — каза Рейдер.

— Да вървим.

Те слязоха и се озоваха в друг коридор. Мърсър стисна малкия картечен пистолет и влезе в мъжката съблекалня. Учестеното му дишане отекна в облепените с плочки стени. Той бързо огледа оскъдно осветеното помещение, провери пространствата зад шкафчетата и влезе в банята. Някой лежеше в ъгъла.

Перуката на Томи Джо Фаркуър бе изчезнала и костюмът му бе изгубил блясъка си, но той беше жив и уплашен и изпитваше болка от огнестрелна рана в рамото. Фаркуър изкрещя от страх, когато видя сянката на картечния пистолет, после изведнъж млъкна и гневно се вторачи в Мърсър.

— Негодник! Господ ще те порази с отмъстителност, каквато само Той има — извика Фаркуър. — Ще страдаш вечно в неописуеми мъки, а душата ти ще се превърне в храна за адските хрътки на Сатаната.

— Може би, господин Фаркуър — съгласи се Мърсър. — Но ние не сме с похитителите ви. Всъщност спасихме съпругата ви.

— Лорна?

— Тя е в Гриндавик, където слязохте на брега. Ще се оправи.

— Благодаря ти, Господи! — Томи Джо вдигна ръце към небето, но раненото рамо го заболя. Той извика и пребледня.

— Защо ви простреляха? — попита Мърсър.

— Опитах се да избягам.

— Това няма значение сега — нетърпеливо отсече Клаус. — Трябва да намерим Гюнтер.

— Господин Фаркуър, медицинската помощ пристига. Ако можете, опитайте се да изпълзите в коридора, така че някой да ви забележи.

— Не можете да ме оставите. Те може да се върнат.

— Не и ако им попреча.

Без да кажат нито дума повече, Мърсър и Рейдер го оставиха, излязоха от сградата и отидоха на дървената платформа край сярното езеро. От повърхността на странно оцветената вода се излъчваше топлина. Двамата заобиколиха лагуната в посоката, в която бяха видели Рат да води пленниците си. Неравният терен между минералната баня и електроцентралата предлагаше милион места, където германците можеха да устроят засада. Мърсър тръгна предпазливо по застиналата лава. Пръстът му беше на спусъка.

Когато изминаха петдесет метра, неочаквано хеликоптерът се появи от най-гъстите изпарения и принуди Мърсър и Рейдер да се хвърлят в плитка скалиста падина. Индустриалецът падна върху гърба на Мърсър и го притисна към острия ръб на камъка отдолу, който разряза дълбоко лицето му.

— Какво прави пилотът? — ужасен извика Рейдер.

— Мисли, че сме от хората на Рат. Хеликоптерът отново се приближи и увисна на сто метра от тях, за да може снайперистът да се прицели точно. Оръжието изпука веднъж и взриви повърхността на сантиметри от тях. Мърсър и Рейдер побягнаха, като скачаха от един камък на друг, ставаха и падаха по неравната земя.