Джак Брул - Предсказанието

— Не мога да ви кажа кои бяха стрелците. Съжалявам. Но Държа да знаете, че ви спасих, за да покажа искреността си. Смятам, че не е справедливо да страдате за нещо извън вашия контрол.

— Последните двадесет минути бяха абсолютно извън контрола ми — избухна Мърсър. — Щом сте знаела къде съм отседнал и какво ще се случи, не мислите ли, че трябваше да ми се обадите и да ме предупредите? — Той пренебрегна опитай да го прекъсне. — Благодаря ви за помощта, но защо не спрете на следващата отбивна и не ме оставите?

— Опитах да ви се обадя — троснато каза Тиса Нгуен. Говореше английски с акцент, може би френски. — Няколко пъти. Вие не вдигнахте слушалката и после, точно преди те да нахлуят в стаята ви, телефонът даваше заето.

Той отвори уста да възрази и пак я затвори. Твърдението й беше правдоподобно. Мърсър стоя под душа половин час, а после веднага се бе обадил на Хари. Може би Тиса Нгуен наистина се бе опитала да го предупреди. Но какво означаваше фактът, че тя е знаела кога ще атакуват стрелците? Или ги бе следила, или беше с тях. Той внимателно подбра следващите си думи.

— Знаете, че те убиха една жена. И вероятно двама души от охраната на хотела.

Тиса Нгуен не реагира по очаквания от него начин, само примигна.

— Можеше да е и по-зле.

— По-зле? Казвам ви, че са загинали невинни хора, а вие отговаряте, че е могло да бъде и по-зле. Мисля, че можехте да ги спасите, да предупредите управата на хотела или да направите нещо друго. Не съзнавате ли, че ръцете ви са изцапани с тяхната кръв?

— Тяхната кръв не е първата, доктор Мърсър — сухо отговори Тиса. — И със сигурност няма да е последната.

Измина една минута, изпълнена с напрежение. Мърсър наблюдаваше профила й, раздвоен между красотата и безразличието.

— Закъснях и не успях да им попреча да нападнат стаята ви. Но щях да се опитам да ви спася при всички случаи. Изложих живота си на риск, като ви помогнах, но това всъщност няма значение.

— Какво няма значение? Че загинаха невинни хора или че вие може да сте следващата?

— Нито едно от двете.

Превозните средства оредяха и беемвето покачи скоростта на сто и петдесет километра в час.

Мърсър беше чул достатъчно. Не му трябваше Тиса Нгуен, за да се досети, че нападението е свързано със Зона 51. Беше благодарен за спасяването си, но нямаше да търпи уклончивите й отговори. Щеше да разбере истината, след като двамата с Айра подложеха на строг разпит Дони Рандъл, който несъмнено имаше връзка със стрелците. Мърсър знаеше, че истината няма нищо общо с фалшивото прикритие за хранилище за радиоактивни отпадъци на Ласко. Терористите не убиват миньори, докато копаят склад за ядрени материали, а ги нападат по време на транспортиране или нанасят удара, след като обектът е пълен.

Той сложи ръка на лоста за скоростите.

— След десет секунди ще изключа от скорост.

Тиса Нгуен го погледна, после отново отмести очи към пътя отпред.

— Не можете да ми попречите, освен ако не сте въоръжена, затова защо просто не спрете?

— Не съм въоръжена — призна тя.

— Тогава спрете проклетата кола.

Тиса Нгуен не обърна внимание на заповедта и заговори самоуверено.

— Преди четири месеца имаше сеизмичен трус, регистриран на отдалечено място в Зона 51.

— Една.

— Епицентърът се намираше на двеста и четиридесет метра под земята.

Това беше дълбочината, на която Мърсър и екипът му бяха пробивали главната шахта.

— Две.

— Ако прегледате архивите на Топографския институт на Съединените щати, ще видите, че няма данни за разлом в този район, не и толкова плитко. Това е първото подобно земетресение там.

Тази част на Невада беше осеяна с микроразломи, много от които не бяха открити. Мърсър не остана изненадан от думите й.

— Три.

— Проблемът е там, че това не беше земетресение. Тиса Нгуен млъкна и той трябваше да си напомни за броенето.

— Четири.

— Най-близката аналогия е взривяване на мехур в плътна скала. Всичко е било нормално и после изведнъж сеизмографите регистрират силен трус. След това отново всичко става нормално. Нещо като контролирана ядрена експлозия, продължила само миг.

— Колко? — попита Мърсър.

— Пет.

— По скалата на Рихтер?

— Не. Вашият ултиматум. Стигнахте до пет. По скалата на Рихтер трусът е регистриран като един-единствен пик от три цяло и едно.

— Продължителност?

— Една секунда.

— Не е възможно — заяви той. — Не е ли имало леки трусове преди или след това?

— Само един пик.