Джак Брул - Предсказанието

Единственият начин да оцелее по време на плъзгането по стената на пирамидата беше да забави спускането си. Обувките нямаше да му осигурят достатъчно сцепление, затова се налагаше да импровизира. Отчаяният му план беше да приложи експеримента от детството си да залепи влажна кърпа на стената на банята. Хидростатичното налягане я прилепяше към плоската чиста повърхност и често се изискваше изненадваща сила, за да я махне. Ако чаршафът беше достатъчно голям, сцеплението между плата и сградата щеше да го спаси да не се претърколи надолу по склона и да се стовари на земята с фатална скорост.

Мърсър застана до прозореца и изстреля последните си куршуми на удължени интервали, надявайки се, че докато изпразни пълнителя, убийците ще спрат за няколко минути, които му бяха необходими да се спусне надолу по външната стена на сградата.

„Кои са те, по дяволите?“ — запита се той, но прогони въпроса от съзнанието си. Това нямаше значение. Поне засега, докато не избягаше далеч от хотела.

Мърсър изчака още една секунда, пое дълбоко въздух и изстреля последния си куршум.

— Сякаш има връщане назад — измърмори той, прегърби рамене, седна на чаршафа и сграбчи долната му част.

Набра скорост като скиор от старт във висок до коленете сняг към заледена ивица на пистата. За част от секундата му хрумна, че няма да успее. Вече се носеше по сградата твърде бързо и с всеки изминат метър отлепваше все повече чаршафа от стъклото, ускорявайки стремглавото си спускане.

Вятърът свистеше край ушите му, докато Мърсър се бореше отново да приглади плата, като разперваше ръце колкото е възможно по-широко. Горната част на тялото му се разтрепери. Той разтвори крака, надявайки се, че влажният панталон ще му осигури известен контрол. Сърцето му сякаш биеше в гърлото. Струваше му се, че цяла вечност не си е поемал дъх.

Не смееше да погледне надолу, но веднага щом осъзна това, го направи. Беше изминал с пързаляне осем от единадесетте етажа и можа да прецени колко бързо се приближава до земята по израженията на лицата на двамата работници край басейна, които бяха зяпнали насреща. И все пак не се движеше толкова бързо, колкото предполагаше. Беше забавил скоростта и ударът нямаше да е…

Вдясно от него експлодира прозорец и остри като бръсначи, стъкла се забиха отстрани на тялото му и в крака му. Друг взрив строши стъклото над него и го засипа с лавина от смъртоносни парчета. Не беше необходимо да поглежда нагоре, за да разбере, че поне един от стрелците стои на прозореца на стаята му и стреля по наклонената фасада на хотела. Следващият автоматичен откос вероятно щеше да пръсне черепа му.

Мърсър се намираше на етаж и половина от земята, когато изпусна чаршафа.

В последната секунда преди да се стовари долу той сви колене и се изстреля във въздуха, изчислявайки траекторията си така, че да падне с рамото напред в наскоро подкастрените храсти. Претърколи се болезнено и се блъсна в купчините шезлонги. Тялото му се вцепени за секунда, а после остра болка прониза раменете и десния му крак.

— Винаги съм искал да направя нещо подобно! — възкликна единият от младите работници, които се втурнаха към него.

— Беше страхотно! — добави другият. — Какво беше усещането?

В същия миг отгоре се посипа дъжд от деветмилиметрови куршуми. Първият младеж падна с разкъсан крак. Другият получи куршум в рамото и се строполи на земята като отсечено с брадва дърво. Ръката му едва се крепеше на тялото.

Мърсър се изправи и опита да измъкне младежите и себе си от огневата линия. Още куршуми обсипаха района около басейна и от статуята на сфинкса наблизо се разхвърчаха парчета бетон. Някои образуваха малки гейзери в неподвижната вода. Мърсър закуца сред палмите и пищните статуи. Хотелът беше направен от тъмно стъкло, та не беше трудно да забележи светлината, струяща от счупения прозорец на стаята му и силуета на стрелеца, който бе разбрал, че жертвата му е избягала. Мърсър не можа да види добре лицето му на помръкващия блясък на залязващото слънце, но с радост би се срещнал отново с него при други обстоятелства.

Махна му подигравателно. Беше сигурен, че стрелецът видя жеста.

Мърсър стигна до декоративната стена между басейна и алеята за коли и тъкмо се приготви да се прехвърли, когато група мъже със същите костюми като нападателите горе се появиха на задния вход на хотела. Единият извика нещо неразбираемо и бръкна в якето си, за да извади оръжие. Мърсър се прехвърли над стената и падна на тротоара долу.