Джак Брул - Предсказанието

— Той е в списъка на загиналите.

Ред вдигна два пръста, а после три и накрая само палците си. Двама оцелели от трима беше добре, като се имаше предвид какво бяха преживели.

— Искам да те питам нещо — каза той, приглаждайки косата си, за да изцеди водата. — Забеляза ли, че вкусът е като на морска вода?

— Да.

— Имаш ли обяснение? Мърсър поклати глава.

Подемникът продължаваше да се издига към повърхността.

Миньорският лагер трябваше да бъде снабдяван с всичко, включително с питейна вода, затова душовете бяха настроени да текат пет минути и капеха едва-едва. За пръв път от почти две седмици Мърсър се отпусна под струята в банята. Горещата вода се стичаше по раменете и гърба му и разхлабваше възлите в мускулите му. Вече бе измил косата си с шампоан и обилно бе насапунисал тялото си.

Отражението му в огледалото срещу душа представляваше размито очертание, скрито в талазите от пара.

Час след като двамата с Ред се бяха измъкнали от наводнената мина, бяха пристигнали обещаните от Айра хеликоп-тери. Единият излетя веднага с Хардинг, чиито наранявания бяха по-сериозни, отколкото Мърсър предполагаше. Ударът по главата бе оставил вдлъбнатина като удар с юмрук в черепа му. Повечето миньори и Мърсър бяха закарани до един от самолетите „Боинг 737 — 200“, с които правителството транспортираше хора между Зона 51 и Лас Вегас, а два хеликоптера „Блекхоук“ бяха изпратени в района на мината да тьрсят Дони Рандъл. Той се бе върнал във фургона с командния център, когато Мърсър и екипът му тръгваха да монтират сеизмографа, но оттогава никой не го беше виждал. Повечето му дрехи все още бяха в стаята му, но липсваха достатъчно за предположението, че е избягал. Мърсър не се нуждаеше от повече доказателства, за да разбере, че има връзка между Рандъл и неизбухналия експлозив, станал причина за наводнението. Разбра и защо Дони е използвал повече експлозиви — Рандъл се беше запасил с „Товекс“, за да наводни мината.

Айра се обади втори път и му заповяда да напусне обекта Мърсър искаше да помогне в издирването, но Ласко го уве-ри, че инфрачервените детектори, поставени навсякъде из Зона 51, ще засекат човек в пустинята още на първото преминаване, и до осем часа Дони ще бъде затворен в килия.

Недоволен, но оставен без избор, Мърсър се съгласи да тръгне едва след като получи обещанието на Айра, че ще присъства на разпита на Рандъл. Ласко обеща, че след тридесет и шест часа и двамата ще разпитат Рандъл.

Мърсър седя сам по време на полета от тайната база до Лас Вегас, опитвайки се да разбере мотивите на Дони. Нямаше причина да смята, че Рандъл е планирал убийство в мината, затова престана да се обвинява за случилото се и се съсредоточи върху гнева си. Краткото пътуване не му позволи да намери отговори на въпросите и да стигне до определени изводи. Нито имаше достатъчно време, когато се приземиха, защото терминалът, използван от служителите на летище „Маккарън“, беше на един хвърлей от хотел „Луксор“.

Мърсър бе идвал за последен път в Лас Вегас през пролетната ваканция през първата си година в Минно-геоложки институт в Колорадо. Знаеше, че оттогава градът се е разраснал значително, но не беше подготвен за мащаба на промените. Хотелите бяха огромни, построени в различни теми, за да примамват комарджии и дори цели семейства. Бяха издигнати фантастични замъци и високи циркови куполи, репродукции на Ню Йорк, и хотел в архитектурния стил и Венеция в Италия. Проектираният в египетски стил „Луксор“ имаше над четири хиляди стаи и славата на един от най-големите хотели в света. Пирамидалният му дизайн го правеше най-отличителният в града. На върха на високата над сто метра сграда от тъмно стъкло блестеше най-яркият прожектор, направен досега — триста хиляди вата и четиридесет милиарда свещи.

Макар че постройката беше по-малка от Великата египетска пирамида на Хуфу в Египет, проектът и изпълнението го изумиха. Мърсър се смая още повече, когато влезе във фоайето и осъзна, че може да побере десет реактивни самолета.

Статуите, дърворезбите и произведенията на изкуството не можеха да отвлекат вниманието от истинската атракция на хотела. Само няколко крачки деляха фоайето от казиното където отсеченият звън на падащи монети и дрънченето на звънците на игралните автомати съблазняваха хиляди търсачи на богатство.

Неколцина миньори се бяха уговорили да се срещнат край масите за зарове веднага щом оставят в стаите оскъдния си багаж. Мърсър прояви интерес първо към няколко питиета и тридесет и пет минутно къпане, като им се наслади едновременно.