Джак Брул - Предсказанието

— Нали не сте пробили пещерата?

— Не. Дотам има още осем метра, но водата изглежда е излязла от кухината, ако съдим по онова единствено петно.

— Това нещо обичайно ли е?

— Трудно е да се каже — след кратко мълчание отвърна Мърсър. — Всичко зависи от налягането на водата, пропускливостта на скалата, откога е там водата…

— Какво общо има всичко това? — прекъсна го Айра.

— За няколко милиона години водата прониква през всичко. Ако знам кога е запълнена кухината в земята, ще имам представа колко бързо се движи водата.

— А, да.

— Поставих камера да наблюдава мокрото петно и след малко ще монтираме преносим сеизмограф да следи стабилността на скалата.

— Добре. Колко души има долу?

— Николко. Това е единствената причина, поради която ти се обаждам. Докато не разбера какво става, не искам никой да работи на обекта.

Мърсър очакваше възражение, но Айра се съгласи.

— Добре. Колко време ще ти трябва? Два дни?

— Най-малко. Скалната преграда между тунела и подземното езеро е под напрежение и докато не преценя доколко е безопасно, не мога да рискувам живота на хората.

— Чакай малко, Мърсър. — Ласко закри с ръка телефонната слушалка, за да говори с някого в кабинета си.

Във Вашингтон беше девет вечерта и Мърсър се запита защо Айра работи толкова до късно.

— Да, ето ме. Виж какво, няма смисъл хората да стоят там два дни. Организирам хеликоптери да ги закарат във военновъздушната база Зона 51. Ще задържат служебния полет до Лас Вегас за вас и ще ви запазят стаи в хотел.

Мърсър се зарадва, но и малко се изненада, че Айра Разсъждава като него. От друга страна обаче, Ласко беше Добър администратор и знаеше как да изтръгва максимални постижения от подчинените си. Хората се нуждаеха от четиридесет и осемте часа в Лас Вегас, за да си починат след месеците непрекъсната работа. Мърсър се засмя.

— Страхотно! Преди няколко минути миньорите ме мислеха за герой, защото им дадох няколко дни отпуск, но ти ме надмина с отиването в Града на греха.

— Там може да ги контролираш в баровете за стриптийз които несъмнено ще посетят — пошегува се Айра.

Смехът застина на устните на Мърсър.

— Няма да замина с тях. Искам да остана и да наблюдавам мината.

— Отиваш с тях — също така сериозно каза Айра.

— Няма да стане. Не желая да обиждам хидролозите ти, но аз съм шефът тук, и ще се уверя дали тунелът е безопасен.

— Затова сме приятели, Мърсър — усмихна се Ласко. — Ти поемаш отговорността дори когато не е необходимо. И аз това правя цял живот. Иди в Лас Вегас, за Бога! Ще прочетеш докладите на хидролозите, когато се върнеш. Нает си да прокопаеш тунела, а не да контролираш целия проект. Освен това ще мога да доведа доктор Худ или доктор Мари найрано вдругиден.

— Не искам никой да влиза в мината — настоя Мърсър. Професията му включваше знания и по хидрология, но беше съгласен, че Грегър Худ познава тази област много по-добре от него. Нямаше какво да прави до пристигането му, освен да гледа мониторите на компютрите. И независимо дали ще бъде в мината или в Лас Вегас, нищо не можеше да попречи на водата да прониква през скалната преграда, ако вече беше нестабилна.

— Ще поставя пазачи на обекта. Никой няма да влиза и да излиза. Почини си два дни. Ако наистина сме толкова близо до подземната пещера, ти и момчетата го заслужавате.

— Добре — склони Мърсър и почувства, че се отпуска. — Печелиш.

— Хеликоптерите ще бъдат там след половин час. Полетът от Зона 51 до Лас Вегас е само петнадесет минути. Чакай. Айра отново закри с ръка телефонната слушалка, за да говори е някого в кабинета си. — Добре, благодаря! Мърсър, имай запазена стая в хотел „Луксор“. Извинявай, че не е апартамент, но пътуваш с държавни пари. Ще се опитам да се измькна от Вашингтон и да се срещна с теб, когато доктор Худ и доктор Мари пристигнат.

— Хубаво. Ще се видим след два дни. Ако кажеш на Хари, че съм в Лас Вегас, ще те убия.

В списъка с най-важните неща в живота на Хари Уайт хазартът беше след пушенето и пиенето, но преди яденето и къпането. Мърсър смяташе да му се обади от хотела, за да го подразни.

Айра се засмя.

— Има груби шеги, има и откровена жестокост. Присъствието ти там се смята за държавна тайна. Ще бъдеш в безопасност.

Мърсър стана от стола и тръгна към входа на мината. Спомни си, че искаше да каже на Айра за солеността на водата, но реши, че това може да почака, докато разговаря с Грегъри Худ. По всяка вероятност този детайл не означаваше нищо и щеше да установи, че хидрологът е имал опит с подобни аномалии по време на свои предишни анализи.