Джак Брул - Предсказанието

Ако бяха стигнали до вода, Мърсър трябваше да изкара хората от мината най-малко за тридесет и шест — тридесет и осем часа и да наблюдава скоростта на овлажняването, а след това трябваше да променят метода на взривяване. Попадането на вода толкова скоро щеше да ги забави драстично.

Вентилационната система пречистваше добре въздуха. Докато Мърсър се приближаваше към работната площадка, видимостта леко се подобри. Той мина покрай камерата.

— Виждам те, Мърсър — извика Ред по предавателя.

— Как изглежда задникът ми? — пошегува се Мърсър, за да намали напрежението в гласа на Ред.

— Голям заради работния комбинезон. Петното не се променя.

— Ей сега ще го разгледам.

Мърсър извади двуметров стоманен лост от шкафа за инструменти, вграден в един от по-малките електрически булдозери. Земята беше обсипана с камъни от експлозията. Някои бяха големи колкото двигател на кола, а други — колкото речни камъчета. Макар че таванът изглеждаше стабилен, Мърсър провери няколко пукнатини с лоста, за да се увери, че няма да се срути върху него. Той откърти няколко камъка и отскочи встрани да не го ударят. След десетина минути беше сигурен, че е безопасно да се приближи до петното. Ред се обади и му каза, че въздухът е чист и може да се диша. Мърсър махна маската от лицето си и изключи кислородния апарат на гърба си.

Лъчът на фенерчето му освети петното и се отрази в лъскавата му повърхност. Изглежда от подземното езеро наистина бе проникнала вода през микроскопични пукнатини в скалата.

Наведе се да го разгледа по-отблизо. Камъкът не беше мокър на допир и приличаше на змийска кожа. Мърсър се върна при кутията с инструментите, взе тебешир и очерта периметъра на петното — около шейсет сантиметра. Маркировката щеше да покаже дали в тунела прониква още вода.

Той клекна и разгледа петното, като дишаше бавно през устата, защото във вентилационната система продължаваше да влиза прах, и пет минути го наблюдава дали нараства. Ако се бе разширило дори само няколко милиметра, Мърсър щеше да изскочи от мината колкото е възможно по-бързо.

Гласът на Ред по предавателя най-сетне привлече вниманието му.

— Вода е, нали?

— Да, но няма признаци, че проникването продължава.

— Искаш ли да слезем там долу?

— Не. Дай ми още няколко минути.

Мърсър се съсредоточи върху купчините камъни, разппъснати от последното взривяване на Дони. Мокрото петно беше ниско долу в лявата страна на тунела и той използва лоста, за да разрови отломките там. Търсеше доказателства на каква дълбочина са пробили подгизналата скала. Не искаше да рискува живота на хората в шахтата, затова напрегна сили да претърколи сам по-големите камъни. Тялото му скоро се обля в пот.

След десетина минути намери първия мокър камък, който беше по-тъмен от останалите наоколо и мазен на допир. След като видя как изглежда хидростатично променената скала, той откри още няколко такива камъка по-нататък в тунела. Рандъл очевидно не бе обърнал внимание на доказателствата за процеждането на вода, когато бе пробивал дупките за последните експлозиви. Екипите обикновено взривяваха три пъти по време на смяната си и Мърсър се запита колко пъти Рандъл съзнателно е рискувал живота на хората си, като е пробивал опасната скала. Усети, че тялото му се изопва от гняв.

— Ред — извика той по предавателя, — изглежда когато Дони е пробивал дупките за последните взривявания, е знаел, че ще стигне до вода. Събери екип да проверят отломките, който е изкарал горе по време на смяната си. Искам да знам дали има и други мокри камъни.

— Прието. Нещо друго?

— Да. Никой да не слиза долу без моя изрична заповед. Приготви преносимия сеизмограф. Ще измеря точно работната шахта. Струва ми се, че се държи, но може да има трусове, които не усещам.

— Добре.

— И намери Рандъл Дръжката.

Мърсър се върна при скалата и премести камерата по-близо до влажното петно.

То не се беше увеличило и не бе излязло извън очертанията на тебешира. Намалявайки налягането на скалата върху езерото, те изглежда не бяха увеличили притока на вода. Мърсър се успокои, отново се наведе, доближи лице на единдва сантиметра от лъскавия камък, изплези език и близна грапавата повърхност.

И в следващия миг се дръпна назад от алкалния вкус.

— Какво е това, по дяволите? — Той близна друго място, за да бъде сигурен, че възприятията не го лъжат. Водата, проникваща от недрата на земята, беше солена, а би трябвало да бъде сладка и бистра като планински извор, след като се филтрираше през стотици метри скали. — И не само е солена, а и има привкус на морска вода — озадачено добави на глас Мърсър.