Джак Брул - Предсказанието

Мърсър накара всички да работят през следващите три часа. Пренебрегвайки забраната на Айра да привличат внимание, той нареди да запалят всички лампи, докато работниците претърсваха камъните, изкопани наскоро от мината. Нямаше мокри петна и гневът му леко започна да намалява.

Замаян от съня и раздразнителен, че са го събудили, Дони Рандъл настоя, че не е видял вода, когато хората му са пробивали последните дупки по време на смяната, и доказателствата изглежда подкрепяха твърденията му, че е невинен. Камъните, извадени преди последното взривяване, не бяха влажни. Ругатните на Рандъл се бяха превърнали в подигравателни забележки, когато Мърсър призна, че е сгрешил в твърдението, че Дони е изложил хората си на риск.

Рандъл седеше във фургона с командния център. Беше с долнище на анцуг, тежки ботуши и кожено яке, облечено върху голите му рамене. Във фургона беше малко по-топло, отколкото навън, в пустинната нощ. Дони почистваше ноктите си със сгъваемо джобно ножче, когато Мърсър влезе. Боядисаната и намазана с брилянтин коса на Рандъл блестеше на светлината на неоновите лампи. Той видя Мърсър и свали краката си от бюрото.

— Не намери нищо, затова се връщам в леглото. — Рандъл се изправи пред Мърсър в опит да го изплаши. — Май докторската ти степен, хонорарът от хиляда долара на час и фактът, че Айра Ласко те мисли за бог, не означават много, а?

Мърсър изтръпна. Не съзнаваше, че Рандъл знае толкова много за него.

Дони се изсмя, тълкувайки погрешно неволното му движение.

— Следващият път когато искаш урок по минно дело, ела при мен и попитай и аз ще ти кажа как се правят нещата. — В очите му отново блесна хищническа злоба и той заби пръст в гърдите на Мърсър. — И ако още веднъж се усъмниш в способностите ми, по-добре бъди прав, защото ако сгрешиш отново, ще те скъсам от бой. Ясно ли е?

Мърсър не се замисли за физическото превъзходство на Рандъл. Единственото, което го възпря да не счупи пръста на Дони, беше вероятността това да го разяри още повече и фургонът да бъде разрушен по време на последвалото сбиване.

— Не мисля, че си толкова корав, колкото съм чувал — подигравателно добави Рандъл и презрително тръсна намазаните си с брилянтин коси.

Той беше на прага, когато гласът на Мърсър го спря.

— Сгреших за теб, Дони. Извинявам се.

— Така по ми харесваш — засмя се Рандъл. Лицето на Мърсър остана безизразно.

— Ти си не само най-тъпото копеле, което познавам, но те наблюдавах как оглеждаш мъжете и разбрах, че си използвал дръжката на кирката върху миньорите в Африка, защото си и сексуално сбъркан.

Рандъл премига, докато схване обидата. Мърсър сякаш видя как мислите рикошират в главата му като топче за пинг-понг между две хилки. Точно когато очите на Дони се уголемиха от прозрението, във фургона влязоха Ред Хардинг и още пет-шест души. Бяха приключили с преравянето на отломките от мината и нямаха представа в каква ситуация попадат.

Рандъл мълча още миг и явно реши да подмине забележката, но хвърли убийствен поглед на Мърсър, който знаеше, че всичко ще свърши дотам, и се усмихна на прозрачността му.

— Какво стана? — попита Ред, след като Рандъл излезе.

— Дони изрази разочарование от преценката ми за неговия характер.

— Какво? Мърсър се ухили.

— Рандъл се опитваше да докаже, че може да пикае по-надалеч от мен.

— Ясно — отвърна жилавият тексасец. — Готови сме да монтираме сеизмографа. Ще ти трябва помощ. — Той посочи монитора, който показваше мокрото петно. — Не се е уголемило, затова мисля, че може набързо да слезем долу.

Фактът, че през скалата не продължаваше да прониква вода, успокои само донякъде Мърсър. Той се тревожеше много повече за произхода на водата, макар че не бе споменал нищо по този въпрос. Смяташе да се придържа към първоначалното си решение да не пуска работниците в мината най-малко един ден.

— Добре. Ти ще дойдеш ли?

— Разбира се, по дяволите! Мърсър кимна одобрително.

— Вземи още някого. Ще се срещнем при подемника след десет минути.

— Ще се обадиш ли на адмирал Ласко?

Мърсър протегна ръка към закодирания сателитен телефон на бюрото.

— Това е следващата задача в списъка ми. — Той изчака мъжете да напуснат фургона и набра номера.

— Ласко.

— Обажда се Мърсър, Айра. Стигнахме до вода.

— Лошо ли е положението? — след миг на стъписване попита адмиралът.

— Само едно малко мокро петно. Не се уголемява, нито през него се процежда вода.

Прозрението изведнъж осени Ласко.