Джак Брул - Предсказанието

Мърсър знаеше, че Дони Рандъл е и двете едновременно.

Погледът на Дони най-после се спря на Айра. Рандъл подигравателно отдаде чест. Фактът, че адмирал Ласко подписваше чековете за заплатите, не го вълнуваше. Ред им направи знак да се отдалечат от шума.

— Какво правиш тук? — обърна се Дони към Айра. Той страдаше от мания за преследване и не разбираше, че безцеремонната му подозрителност допринася за враждебното отношение, което срещаше.

Айра не обърна внимание на липсата на уважение.

— Доведох новия шеф на смяна, който ще замести Гордън и Кадански. Това е Мърсър.

Рандъл не понечи да се ръкува с Мърсър, нито позна името или лицето му.

— Ставаме едва шестнайсет заедно с него. — Дони кимна към Мърсър. В гласа му прозвуча странна комбинация от заплашителност и сприхавост. — Щом не искаш да доведеш повече миньори, не очаквай да спазя крайния срок.

— Видях докладите за напредването — спокойно отвърна Айра. — Дори когато сте работили на три смени, твоите хора не са направили три взривявания на ден.

— Аз не съм виновен. Гордън и Кадански не знаеха какво вършат. По дяволите, ако не бях наваксал за забавянето им нямаше да сме помръднали на три метра от главната шахта.

Подигравателното прокашляне на Ред беше излишно, Мърсър разбра, че Рандъл обвинява загиналите миньори, за да прикрие своя неуспех.

Само за няколко минути на Айра му писна, макар че Мърсър го познаваше добре и знаеше, че не се ядосва лесно, Рандъл имаше такова въздействие върху хората. Ласко се наежи и държането му стана като на ветеран с тридесет години стаж във Флота, който мъмри подчинен.

— От сега нататък Мърсър ще бъде шефът, затова не се притеснявай за графика. Единствената ти задача е да работиш където и както той ти каже, иначе ще бъдеш отстранен. Ясно ли е?

Доналд Рандъл измърмори нещо неразбираемо.

— Какво беше това? — сопна се Айра.

— Казах добре.

— Ще кажеш „Слушам, сър“.

Предизвикателността на Дони продължи само част от секундата. В очите му блесна убийствена искра от жестокостта, на която беше способен, а после изражението му се промени и устните му се изкривиха в безизразна усмивка.

— Слушам, сър. — Той се приближи до Мърсър и стисна ръката му. — Добре дошъл на борда. Приятно ми е да се запознаем.

— И на мен — задавен от гняв отвърна Мърсър.

Петнадесет часа по-късно Айра се бе върнал в централната част на Зона 51, за да отлети за Вашингтон. Мърсър нареди на екипа си да работят нощем, а дневните смени остави на Дони Рандъл.

Нощното небе беше обсипано със звезди, които изглеждаха толкова близо, че сякаш бяха надвиснали над главите им. Въздухът беше неподвижен. Луната осветяваше еднообразния пейзаж, открояваше някои характерни особености със сребристия си блясък и забулваше други в тъмни сенки.

Доналд Рандъл с нищо не показваше, че забелязва неземната красота. Той крачеше през пустинята целенасочено и решително като мигриращо животно, воден по-скоро от инстинкт, отколкото от интелект.

Рандъл намираше заплетени извинения за четиричасовите си разходки, на които излизаше през вечер, макар че никой от миньорите не проявяваше интерес към действията му. Той приемаше мълчанието им като зачитане на правото на личен живот и не му минаваше през ума, че те се радват на отсъствието му от залата за почивка.

Ботушите му хлътваха надълбоко в сипеите, докато задъхано се катереше по един хълм на три километра от лагера. Стигна до върха и огледа купчините камъни, които бе натрупал около скривалището. Никой от знаците, които бе оставил, не беше преместен, нито имаше отпечатъци от стъпки, различни от неговите. Той изсумтя доволно и разрови купчината, като вдигаше двадесет и пет килограмовите камъни, сякаш тежаха колкото обикновени тухли.

Десетина минути по-късно пръстите му докоснаха пластмасовата дръжка на бронираното куфарче. Рандъл го дръпна, извади го, избърса праха от капака и го отвори.

Електрониката в куфарчето беше последната дума в микрокомпютризацията, но размерите и значителното му тегло се дължаха на батериите. Вътре имаше и компас. Дони го сложи на земята и го завъртя, докато сгъваемата антена се насочи на десет градуса югоизточно, както го бяха научили. После включи електрониката и бе поздравен от серия зелени светлини на индикатори и от пронизителния тон на устройството, което бе открило сателита в орбита на тридесет и пет хиляди километра над Земята.

Рандъл не проумяваше сложността на закодирания сателитен телефон. Знаеше само накъде да го насочи и как да го включи. Веднъж се бе опитал да набере телефонен номер за сексуални услуги, но апаратът не реагира, защото беше програмиран да се свързва само с хората, които му плащаха да им докладва за работата в мината.