Джак Брул - Предсказанието

На стъклата на автомобила бяха спуснати плътни завеси и матовата преграда ги разделяше от шофьора. Въпреки онова, което бе видял предишната вечер, Мърсър явно нямаше разрешение да разгледа други части на Зона 51. А после му хрумна, че може би и Айра няма право на достъп до някои места. Интересна мисъл.

Той попита за доктор Мари и Ласко обясни, че тя работи във Вашингтон и е дошла в Невада само за вчерашното съвещание. Доктор Мари нямаше да бъде необходима в тайното хранилище до прокопаването на тунела. Докато шевролетът се отдалечаваше от базата, двамата мъже прекараха времето си, като пиеха кафе от термос и си припомняха запознанството си в Гренландия преди година.

Когато стигнаха до място отвъд периметъра на езерото Грум, невидимият шофьор смъкна преградата, за да виждат през предното стъкло, а Айра дръпна завесите.

В планината беше хладно, макар че предишната нощ не беше толкова студено, че да има скреж. Малобройните растения, кактуси, юка и предимно ниски храсти линееха сред суровата околна среда, сякаш животът в дивата пустош беше експеримент, който постепенно се проваляше. Скалистата земя променяше хилядите си оттенъци, докато слънцето се издигаше все по-високо. Небесният купол загатваше, че се простира далеч отвъд хоризонта, но изглеждаше ограничен от назъбените възвишения.

Целта им се намираше на два часа път от главната база, в каньон с отвесни стени. Мърсър видя, че могилите от пръст и камъни, изкопани от шахтата, са разхвърляни равномерно на дъното на каньона, за да замаскират, че там се работи. Лагерът се състоеше от няколко очукани фургона, разположени до стените на каньона. Надвисналата отгоре скала хвърляше постоянна сянка върху шахтата и я скриваше от въздушно наблюдение.

Лагерът беше в окаяно състояние, но Мърсър бе работил при много по-лоши условия. Между два фургона прелетя изсъхнал трън, завъртя се на вятъра и се стрелна край шевролета като уплашено животно.

И тогава Мърсър забеляза създадената от природата пещера в дъното на каньона. Беше широка поне двадесет и един и висока десет метра и се простираше на тридесетина метра навътре в планината. Мощни прожектори, монтирани на скелета, осветяваха вътрешността и машините край дупката с площ двадесет квадратни метра, пробита в скалата. Високият колкото двуетажна сграда подемник позволяваше пръстта и камъните да бъдат изхвърляни направо в камионите, разпръснати из пустинята. Наблизо имаше огромни вентилационни тръби, които да поддържат циркулацията на въздуха под земята, и няколко ремаркета. Близо до входа на пещерата бяха поставени два големи генератора за електричество и грамаден изпускателен отвор на помпа за източване на вода от мината.

Мърсър остана смаян от охраната и от ефективността на всичко, което Айра бе създал там.

— Направи игрище за голф и няколко бунгала и ще имаш чудесно място за пенсионери.

— Дом за възрастни „Адска дупка“?

Мърсър се засмя, доволен, че Айра отново става човекът, когото познава.

— По-скоро „Дом за почти мъртви“. Хари ще ти бъде говорител.

Шевролетът спря пред първия фургон. Айра слезе на песъчливата земя и в същия миг вратата на фургона се отвори. Мъжът, който застана на прага, беше в джинси, каубойски ботуши и бяла тениска, сух и жилав. Той присви очи, докато се взираше в Мърсър, и после кимна, когато позна Айра.

— Здравейте, господин Ласко! Това ли е новият ни шеф?

— Здравей, Ред! Запознай се с Мърсър.

— Чувал съм за теб. — Гласът на Ред издрънча като разстроена китара. — Ти си онзи, който откри новата диамантена мина в Африка преди няколко години.

Ръкуваха се, а Айра продължи с представянето.

— Ред Хардинг беше заместник-отговорник на смяната която загуби половината си екип по време на срутването.

— Не искаш ли ти да бъдеш шеф? — попита Мърсър. Трябваше да знае дали Ред не го мрази, че поема длъжността която може би искаше.

— По дяволите, синко… — Ред беше вероятно петнадесет години по-възрастен от Мърсър. — В живота на човека идва момент, когато той вече не иска да издава заповеди. По-лесно е да ги получаваш.

— Разкажи ми какво се случи.

Ред се замисли, макар че беше имал достатъчно време да разсъждава за срутването.

— Срути се част от тавана. Без видима причина. Падна в тунела и смаза всички. Петнадесет души.

Мърсър имаше чувството, че Ред не крие нищо, но му е неудобно да опише инцидента. Въпреки това нещо не му беше ясно.

— Не сте вкарали дълги болтове в тавана, за да стабилизирате скалата?