Джак Брул - Предсказанието

Мърсър се усмихна иронично на доктор Мари.

— Отговарям на въпроса ви — това е единственото логично предположение. Намираме се на около шейсет и четири километра от планината Юка, вие сте ядрен физик, а моята работа е да копая тунели. Всичко това води до един-единствен извод. Присъствието на Айра само придава на положението подходящия нюанс на тайнственост.

— Мразя да развенчават митовете около мен — шеговито измърмори Ласко. — А твоята преценка е малко пресилена. Отпадъците, които смятаме да складираме тук, са документирани. Искаме само да докараме повечето от най-опасните преди някой да разбере какво става.

— Под „опасни“ имаш предвид отпадъците, останали от оръжейните програми, а под „някой“ — терористите, нали?

— Точно така. — Айра отново напълни чашата на Мърсър. — Желанието ни е да направим същото, както при пренасянето на диаманта на Хоуп.

Мърсър знаеше добре тази история. Последния път, когато прочутият диамант беше преместен от вашингтонския музей „Смитсониън“в Ню Йорк за щателно изследване и почистване, охраната беше безпрецедентна — бронирани коли, полицейски ескорти и огромен контингент пазачи. Но когато пристигнаха в „Хари Уинстънс Джуълри“в Манхатън, кутията с известния диамант се оказа празна. Пазачите, медиите и обществеността не знаеха, че охранителната свита е номер за заблуда на евентуални крадци. Скъпоценният камък всъщност беше изпратен в обикновен пакет по пощата.

Доктор Мари се наведе напред.

— Ще използваме стандартни товарни контейнери и редовните методи за сигурност, но искаме да избегнем вниманието на медиите, което би уведомило терористи или саботьори на операцията. Като пренесем материала тайно, ще премахнем изкушението.

— Колко време смятате да държите тук радиоактивните отпадъци? — попита Мърсър.

— Ще бъдат прехвърляни постепенно в постоянното хранилище. Поради топлината, излъчвана от материалите, те трябва да бъдат разпръснати в изкопаното пространство в планината Юга.

— Искаме да построим временен склад, далеч от вниманието на медиите и терористите — намеси се Айра. — Когато запечатаме главното хранилище, тук няма да остане нищо.

Мърсър се облегна назад и се замисли върху думите им. Разбираше потребността от онова, което Айра искаше да направи. Знаеше, че голяма част от ядрената политика се основава по-скоро на емоции, отколкото на науката, макар че не пренебрегваше ужаса, който би настъпил при евентуален инцидент. С преместването на най-опасните радиоактивни отпадъци преди някой да се е усетил доктор Мари смяташе да спести безпокойството на нацията и да опази по-добре ядрените материали. В това имаше логика, защото при всички случаи отпадъците щяха да бъдат транспортирани някъде.

Мърсър разбираше необходимостта от потайност, но не му бяха обяснили защо бързат и той беше готов да чака часове, за да зададе този въпрос. На Айра беше присъщо да не разкрива повече, отколкото се налага, но Мърсър нямаше да се съгласи да помогне, докато не научеше цялата истина. Не го приемаше лично. Това беше цената, която плащате за приятелството си с професионален агент.

Никой от двамата не показа неудобство, че седят един до друг и мълчат. Доктор Мари обаче изпита желание да запълни тишината.

— Преди два дни стана злополука. Срутване. Работехме денонощно, на три смени по десет души. Инцидентът се случи по време на смяна на екипите. Загинаха петнадесет човека, включително двама отговорници.

— А другите петнадесет? — попита Мърсър.

— Отърваха се невредими — отвърна тя. — От съображения сигурност не искаме да включваме повече миньори. Но решихме, че ни трябва още един инженер. Адмирал Ласко каза, че познава подходящия човек. Вие сте минен инженер с достатъчно високо ниво за достъп до секретна информация, за да работите тук.

Мърсър отново забеляза, че не спомена защо бързат.

— Виж какво, Мърсър. — Гласът на Айра стана плътен. — Закъсняваме с два месеца от определения срок. Тунелите вече трябваше да са готови и да са взети мерки да няма проникване на вода. Първият товар радиоактивни отпадъци ще пристигне след сто двадесет и един дни.

— Защо точно тогава?

— Защото хранилището в Оук Ридж не може да поеме повече изразходваното ядрено гориво и трябва да заменят контролните пръти в експерименталния високоскоростен реактор след сто двадесет и един дни. Предпочитаме да докараме материалите тук, отколкото да ги местим другаде.