Джак Брул - Предсказанието

Мърсър се бършеше с хавлията, когато изведнъж се досети върху какво работи доктор Мари. Планината Юка беше наблизо и отговорът беше очевиден.

Дежурният ефрейтор му отвори да излезе от стаята, а Сайкс го чакаше на рецепцията.

— Това ли е обичайното ти разпределение? — попита Мърсър.

— Не — провлачено отвърна Сайкс. — Аз и екипът ми сме тук от месец.

— Екип?

— Делта Форс. — Това беше елитното подразделение за специални операции. — Ако не възразяваш, ще ти дам един безплатен съвет, докторе. Разбрах, че човек се чувства по-добре тук, ако не задава твърде много въпроси.

Въпреки неприятното им запознанство Мърсър харесваше капитана. Вече бе установил, че мудните му реакции не се дължат на мързел. Сайкс беше хладнокръвен и решителен, сякаш когато се събудеше всяка сутрин, знаеше точно какво ще прави и ще каже. Просто беше пестелив в действията си и изчакваше подходящия момент.

— Нека да отгатна — отбеляза Мърсър. — Дори един-единствен въпрос е твърде много.

— Започваш да схващаш — ухили се Сайкс.

Капитанът го заведе в безлична сграда — бетонен административен куб, подобен на съветски жилищен блок. По-голямата част от базата беше построена през шейсетте години на XX век и през осемдесетте бе разширена, но бе запазила сивотата от периода на студената война. Постройките бяха четвъртити или квадратни. Нямаше орнаменти, нито тревни площи и улични лампи.

Нито хора. Сякаш вървяха из постапокалиптичен призрачен град.

— Страшничко, а? — Сайкс сякаш прочете мислите му. — Предполагам, че изолацията се отразява на някои хора, които са принудени постоянно да живеят под прикритие. Няколко дни след като дойдох тук позволиха на неколцина млади войници да спретнат шоу за китайския шпионски сателит.

— И какво направиха? — попита Мърсър, когато влязоха в сградата и тръгнаха нагоре по стълбите. Вътрешността на постройката беше безлична като външността.

— Легнаха голи на пистата и с телата си написаха „Начукай си го, Мао“.

Мърсър се засмя.

— Дали китайците са ги видели?

— Те откраднаха толкова много от нашите технологии, че са видели дори кои са обрязани.

Сайкс отвори вратата на зала за конференции и съобщи на Мърсър, че Айра ще го придружи обратно до стаята му, Двамата стиснаха ръцете си на раздяла.

Завесите на прозореца бяха спуснати и лампите хвърляха червеникави отблясъци върху лакираната маса. На едната стена имаше снимки на шпионския самолет U — 2. Айра седеше начело на масата. Сакото му беше преметнато на стола. Предвидливо бе донесъл бутилка от любимото си шотландско уиски и кофичка с лед.

Мърсър прие с благодарност чашата. Макар че не беше любител на уискито, денят се очертаваше да бъде тежък. Доктор Мари, която седеше от лявата страна на Айра, изпи глътка минерална вода.

Мърсър се настани срещу нея, вдигна чашата си за наздравица, изпи съдържанието на две бързи глътки и сетне разкъса воала на тайнствеността с точна хипотеза.

— Строите подземно хранилище за недокументирани ядрени отпадъци като онова, което Министерството на енергетиката изгражда в Юка.

Мълчанието беше тежко като олово.

— Как се д-досетихте… — заекна доктор Мари и после гласът й заглъхна.

Айра се засмя.

От половин век американските атомни централи бълваха неизброими тонове радиоактивни материали, за да извлекат енергия. В резултат се получаваше много по-концентриран продукт от влизащото в реакторите, отровен отпадък, който не губеше смъртоносното си въздействие в продължение на хилядолетия. Краткосрочното решение беше отпадъците да се складират в охлаждащи басейни в централите. Единственият осъществим дългосрочен метод за изхвърлянето им беше да им намерят подходящо място, където да ги заровят, и да се надяват, че са ги запечатали достатъчно добре, за да не излезе ядреният дух от бутилката.

В момента се работеше върху прокарването на два тунела с дължина двайсет и два километра на дълбочина триста метра под планината Юка. Ядрените отпадъци щяха да бъдат складирани в помещения встрани от тунелите. Тъй като на още триста метра под хранилищата имаше подземни реки, щяха да бъдат взети изключителни предпазни мерки да няма изтичане на радиоактивни материали.

Четиридесетте хиляди тона ядрени отпадъци щяха да бъдат премествани в склада в продължение на две десетилетия. Когато хранилището за седемдесет и седем хиляди тона се напълнеше, съдържанието му щеше да бъде наблюдавано още един век и през 2116 година комплексът щеше да бъде запечатан завинаги.