Джак Брул - Предсказанието

Удовлетворен от отговора, Мърсър зададе следващия въпрос, който го безпокоеше.

— Казаха ми, че ще остана тук една седмица. Очевидно, няма да стане така. В момента работя по договор с „Де Беерс“. Колко време ще трябва да ги залъгвам? Два месеца?

Браяна Мари поклати глава.

— Оцелелият отговорник на смяна твърди, че до две седмици ще стигнем до подземната галерия, която смятаме да използваме. Това е естествена пещера в скалата. Геоложкото проучване показа, че това е кухо пространство, останало след срутването на дайка от интрузивна магма.

„Тук се вмества проникването на вода, за което Айра спомена“ — помисли Мърсър. Подобни дайки — езици от разтопени скали, впръскани в околните пластове — можеше да се дръпнат назад в централната галерия от магма, откъдето бяха излезли. Ако това се случеше, в земята оставаше кухина, която често се запълваше с вода. След като направеха хидра, изолация, създаденото от природата празно пространство можеше да се използва за временно хранилище за радиоактивни отпадъци.

— Кой е извършил проучването? — попита Мърсър. Съмняваше се, че са открили пресъхнала дайка. По-скоро беше интрузивен пласт или лаколит по посока на седиментния слой, отколкото срещу него.

— Грегър Худ. Мърсър кимна.

— Познавам го. Работи бавно, но е добър. А другият отговорник на смяна?

— Доналд Рандъл, миньор професионалист от Кентъки.

— Дони Рандъл?

— Той предпочита да го наричат Доналд — педантично отбеляза доктор Мари, сякаш учтивостта можеше да намали чувството на ненавист, което Рандъл предизвикваше.

Мърсър се вторачи в очите на Айра. Тонът му беше безпрекословен и обвинителен.

— Наел си Рандъл Дръжката? Знаеш ли, че той е буйстващ психопат?

Ласко наведе глава.

— Имахме оплаквания срещу него, но вече е късно. Рандъл е тук и не можем да доведем друг.

Дони Рандъл бе получил прякора си „Дръжката“в Южна Африка преди края на апартейда. Беше отишъл там, защото заради склонността му към изблици на насилие беше изгонен от миньорския синдикат и отстранен от всички мини в Съединените щати. Южна Африка беше идеалното място за него. Рандъл беше не толкова расист, колкото садист. В онези дни чернокожите миньори нямаше към кого да се обърнат, за да реши трудовите им спорове, затова той беше жесток колкото си искаше, без да страхува от наказание.

Рандъл беше висок метър деветдесет и пет, едър и изпитваше удоволствие да се бие с всеки, който го предизвика, макар че предпочиташе да използва дръжка на кирка вместо юмруците си. Оттам идваше прякорът му. Мърсър беше чувал, че Рандъл е убил най-малко шест души в мините край Йоханесбург и е пребил десетина. В Южна Африка Дони бе намерил и друго приложение на дървената дръжка с диаметър пет сантиметра. Той я използваше, за да изнасилва работници, които бяха твърде млади или дребни, за да се защитят. Поради толерантното отношение на съдилищата Рандъл не беше осъден за деянията си и напусна страната, когато Нелсън Мандела стана президент. Някои твърдяха, че му е било заповядано да замине, но Мърсър вярваше на историята, че е избягал от тълпа чернокожи миньори, които са искали да нахлузят горяща автомобилна гума на врата му.

Оттогава името му се появяваше от време на време, но Мърсър знаеше, че Рандъл се е върнал в Съединените щати. Скоро бе чул, че Дони е в руски затвор след опит да открадне диаманти от мина „Мир“в северен Сибир.

Мърсър най-после откъсна очи от обръснатата глава на Айра и погледна доктор Мари. Ако тя мислеше, че всички минни инженери са като Рандъл, нищо чудно че се държеше хладно с него.

— Ще ви помогна с проекта — каза той и Ласко вдигна глава, — при условие че уредя нещата с „Де Беерс“.

— Ние ще се погрижим за това.

— И ако дадете на Рандъл да разбере, че аз съм шефът. Имате достатъчно хора за две смени по осем-десет часа на ден. Щом се разпределим, не искам да виждам онова копеле.

Айра и Браяна Мари осъзнаха, че чувството в тона на Мърсър не е страх от Доналд Рандъл, а опасение, че ще го убие.

— Благодаря, доктор Мърсър — каза Браяна. — Нямате представа колко много означава това за нас.

— Знаех, че мога да разчитам на теб — добави Ласко и няколко от бръчките на челото му се изгладиха. Този път той напълни с шотландско уиски чашите на всички и тримата вдигнаха наздравица.

Сутринта Мърсър и Айра се качиха на шевролет „Събърбан“ като онзи, който го бе закарал във военновъздушната база „Андрюс“. Мърсър се надяваше, че правителството купува с отстъпка тези огромни коли.