Джак Брул - Предсказанието

Преди да седне, Сайкс бръкна в багажното отделение над главата си, извади шлем и го хвърли на коленете на Мърсър. Лицевата част беше матова и ако я нахлузеше, Мърсър нямаше да може да вижда нищо.

— Ще трябва да си я сложите, когато се приземим — каза Сайкс.

— Знам къде сме, капитане. Наистина ли е необходимо?

— Ако се престорите, че не знаете къде кацаме, няма да ми се наложи да попълвам куп безполезни доклади. Наречете го услуга. Изглежда попаднахме на насрещен вятър по пътя. Обикновено се приземяваме и прехвърлят пътника в микробус с тъмни стъкла. Но ние нарушихме разписанието и след десетина минути над нас ще прелети руски шпионски сателит. Ще кацнем нормално, но ще отидем право в един от хангарите. — Гласът на Сайкс стана сериозен. — Охраната на базата е най-затегнатата в света, докторе. Заповедите са първо да стрелят, а после да не си правят труда да задават въпроси. Разбирате ли? — Да.

— Казвам ви го, за да спасите живота си. Щом слезем от самолета, ще ви водя аз. Не махайте шлема. Сторите ли го, ще ви застрелят на място.

Мърсър преглътна ироничния си отговор. Сайкс му обясняваше всичко това за негово добро.

— Кажете ми кога да го надяна.

Самолетът продължи да се спуска, оставяйки блясъка на Лас Вегас далеч назад, и подходи към най-дългата писта в света — ивица от железобетон, два пъти по-дълга, отколкото е необходимо за приземяването на космическата совалка. „Гълфстрийм“ докосна настилката по-леко от всички пътнически самолети, с които Мърсър бе пътувал. В бързината да се скрие от шпионския сателит пилотът сякаш изобщо не намали тягата, когато се отправи към хангара в далечината.

От рязкото и внезапно намаляване на скоростта, когато самолетът стигна до целта си, гумата на колелата изсвири пронизително и раздруса Мърсър. Пилотът изключи от скорост и бръмченето на моторите заглъхна.

— Е, докторе, може да си сложите шлема — предложи Сайкс. — Аз ще се погрижа за чантата ви.

Мърсър облече якето си и нахлузи шлема. Светът пред очите му стана сив. Липсата на видимост беше дезориентираща за миг, но после отметна назад глава и видя обувките си и килима.

— Имам чувството, че участваме в странна игра на „постави опашката на магарето“.

Сайкс се засмя.

— Стига охраната да не постави деветмилиметров куршум в геолога. Вървете след гласа ми. Таванът е достатъчно висок, така че не е необходимо да се навеждате. Добре. Завийте насам. Намирате се почти до стълбата на самолета. Стъпалата са четири.

Мърсър спря, когато усети промяна в светлината на изхода, замисли се за предупреждението на Сайкс и свали шлема от главата си.

Дъхът му секна от онова, което видя.

Хангарът беше няколко пъти по-голям от онзи в „Андрюс“и бе осветен от мощни прожектори, монтирани на тавана десет етажа по-горе. Огромните врати, през които можеше да мине товарен самолет, вече се бяха затворили зад „Гълфстрийм“. Но вниманието му не бе привлечено от невероятните размери на помещението, нито от матовата черна муцуна на бомбардировача „В — 2 Стелт“, който се извисяваше зас-трашително като кошмарно същество, а от летателния апарат с форма на чиния вляво. Дискът висеше безшумно на около метър над бетонния под, беше с диаметър девет метра, висок около два и половина и бе направен от лъскав сребрист материал.

И тогава Мърсър разбра какво вижда и прихна да се смее. Онова, което бе помислил за извънземен надпис от едната страна на летателния апарат, всъщност беше богато украсен стилизиран шрифт — там пишеше КОМПАНИЯ ЗА ЧИНИИ „ВРЪХ“. Висящият в празното пространство диск беше сложен макет, представата на някой техник за шега. Мърсър се вгледа по-внимателно и видя спускащите се от тавана кабели, на които бе окачена чинията. Нямаше следа от въоръжената охрана, за която го бе предупредил Сайкс.

Айра Ласко стоеше встрани заедно с жена в бяла лабораторна престилка. Мърсър не чуваше какво говорят, затова се обърна към Сайкс.

— Мислех, че не познавате Айра. Капитанът повдигна рамене.

— Не съм и ваш придружител, по дяволите! Вчера адмирал Ласко ме изпрати във Вашингтон и случайно хванах този полет на връщане.

Мърсър слезе по стълбата на самолета и извървя петдесетте крачки до Айра. Заместник-съветникът по националната сигурност беше на петдесет и пет години и болезнено слаб, но невероятно силен. Главата му беше обръсната като тактическо отстъпление пред оплешивяване. Това му придаваше решителен вид, който се допълваше от заострена брадичка и проницателен ум. Очите му бяха кафеви и бдителни, а веждите — посребрели. Ласко не беше много висок — само метър шейсет и осем, но авторитетът му беше безспорен.