Джак Брул - Предсказанието

Двадесет напрегнати минути Мърсър убеждава двамата пазачи в камуфлажни униформи, които се появиха в пустинята, че не трябва веднага да го заведат при местния шериф като нарушител. Последва двучасово пътуване с джип „Чероки“, още няколко часа чакане в уединена сграда, докато няколко пъти проверят самоличността му, и после бърз полет с хеликоптер „Блекхоук“ без прозорци до главния комплекс.

Заведоха го в същата спартански обзаведена стая, където бе настанен през първата си нощ в Зона 51. Пет минути след като се изкъпа и облече чистите дрехи, оставени от войника на рецепцията, някой потропа на вратата.

— Омега деветдесет и девет храм. Мърсър позна плътния глас и каза отговора.

— Керван единадесет слънцестоене.

Вратата се отвори и в стаята влезе капитан Букър Т. Сайкс, който го бе придружил по време на полета от Вашингтон. Едрият чернокож мъж държеше картон с шест бири в едната ръка и колода карти в другата. Беше облечен в камуфлажен панталон и черна тениска, опъната на широките му гърди, и стискаше незапалена пура между равните си зъби.

— Чух, че си се върнал от града. Мърсър се ухили.

— В тази баня има по-хубави шампоани, отколкото във Вегас.

Сайкс извади две бири и му даде едната.

— И обслужването по стаите е по-евтино. — Той седна до масичката под прозореца и започна да разбърква картите. — Носи се слух, че охраната на базата те е забелязала да идваш насам от магистрала 375 близо до град Рейчъл.

— Изгубих се, докато търсех маса за зарове с разгорещени играчи.

Сайкс поклати глава.

— Не предполагах, че ще ми кажеш какво е станало. Адмирал Ласко трябва да пристигне до два часа, за да те разпита. Реших, че ще искаш да изпиеш няколко бири, вместо да спиш.

— Не си сбъркал. — Мърсър отпи голяма глътка от бирата си и погледна картите, които Сайкс му бе дал. — Източникът на слуха каза ли дали са хванали Дони Рандъл, избягалия миньор?

— Той изчезна безследно. Охраната извика мен и екипа ми да помогнем в издирването. Открихме, че следите му водят на единадесет мили от МН — 2 и после изчезват. Няма следи, че е кацал хеликоптер да го вземе. Няма нищо.

— Топлинно сканиране?

— Засякохме множество зайци и няколко чакала, но не и изчезнал миньор. Дори да е умрял там някъде, трупът му би трябвало все още да е топъл и да го открием. Хората ми продължават да го търсят. Аз се върнах, когато чух, че си тук, за да разбера дали имаш някакво обяснение.

— Нямам представа как е изчезнал. Дори не знам защо, освен че някой се е свързал с него и го е подкупил. Експлозията беше умишлена. Рандъл се опита да убие мен и още двама души. Мисля, че той е предизвикал и срутването преди да дойда тук, което уби десетина души.

— Обзалагам се, че вече не вярваш на историята на адмирала?

— За хранилището за радиоактивни отпадъци? Не. Мислех, че това е строго секретно. Откъде знаеш толкова много?

— От Ласко. Разговаряхме вчера, след като ти и хората ти бяхте изпратени във Вегас. Възложиха ни охраната на проекта му. Той смята, че експлозията и изчезването на Рандъл са начало на нещо по-голямо.

— И аз мисля така — съгласи се Мърсър и свали картите си, за да покаже, че е спечелил първото раздаване. — Тъй като ще прекараме известно време заедно, ще ми кажеш ли какво правиш тук?

Сайкс запали пурата си със златна запалка „Зипо“.

— Нека да ти разкажа за проекта „Маймунска бомба“. След три часа и няколко десетки игри на джин телефонът на нощното шкафче иззвъня.

— Добро утро, Айра! — каза Мърсър. Знаеше кой се обажда. Слънцето беше започнало да озарява очертанията на планините навън.

— Кажи на Сайкс да те доведе в заседателната зала след пет минути.

Линията прекъсна.

Сепнат от резкия тон на приятеля си, Мърсър остави слушалката на вил ката и повдигна вежди в недоумение.

— Мисля, че здравата съм загазил. Сайкс стана.

— Така си е.

Айра беше с костюм, малко по-тъмен от торбичките под очите му. Беше се избръснал набързо, вероятно в самолета, и на лицето му бяха останали ивици недообръсната прошарена брада и няколко порязвалия. На масата имаше кана с кафе и четири чаши. Доктор Браяна Мари седеше от лявата му страна. Беше облечена в червена блуза и неизменната си бяла престилка. Ласко не вдигна глава, когато Мърсър и Букър Сайкс влязоха в залата, и продължи да прелиства папката на масата пред него.

Мърсър седна, наля си кафе и отпи. Никой не пророни дума, нито помръдна. Доктор Мари дори сякаш не дишаше. Айра най-после затвори папката, махна очилата си за четене и погледна Мърсър така, сякаш беше непознат. Или противник.