Джак Брул - Предсказанието

— Не мислиш, че са местни хора, наети за задачата, така ли?

— Не, освен ако бандитите в Лас Вегас не са започнали да наемат убийци тайландци.

— Тайландци? — Мърсър не беше видял лицата на нападателите, затова се стъписа от факта, че са били азиатци. Мигновено се сети за Тиса Нгуен и за организацията, в която тя членуваше.

— Тайландци, лаосци или камбоджанци. Все още не сме сигурни какви са били. Очакваме антрополог, който ще прецени националността им.

— Петима нападнаха стаята ми, а навън имаше още. Научихте ли нещо за тях?

— Нищо за тримата, които избягаха. Пазачите са били твърде далеч. Слезли са по аварийните стълби и са напуснали хотела по време на суматохата. Според неколцината очевидци нападателите са били високи, ниски, чернокожи, бели, латиноамериканци, добре облечени, дрипави, с пистолети и дори с меч. Описанията са типични за паникьосани свидетели.

В стаята настъпи мълчание. Убийците очевидно бяха професионалисти и не бяха оставили улики. Те и Дони Рандъл бяха изчезнали, оставяйки множество въпроси, на които никой не можеше да отговори.

— Какво става в мината? — попита Мърсър.

— Мощни помпи източват водата от шахтата — отвърна доктор Мари. — Това може да отнеме няколко дни.

Мърсър си спомни силата на потопа и разбра, че работата ще продължи повече от няколко дни. Спомни си и странния солен вкус и как се пенеше като морска вода и реши да не споменава това. Предпочете да го запази за себе си, също както и съществуването на Тиса Нгуен и някои други неща.

— Тогава единственото, което можем да направим, е да чакаме помпите да си свършат работата.

— И да търсим изоставен всъдеход на въздушна възглавница — добави Сайкс.

Помпите все още работеха на пълни обороти, изхвърляйки сто хиляди галона в час, когато патрулът в джипа „Чероки“ намери всъдеход на въздушна възглавница с размери на камион на шейсет километра югозападно от обект МН — 2. Машината лежеше върху изпуснатата си гумена въздушна възглавница до мощен влекач. Резервоарът беше почти празен, а отпечатъците на Дони Рандъл бяха навсякъде по седалката до шофьора в отворената кабина. Следи от гуми като оставените от правителствените джипове продължаваха в същата посока. Не беше трудно да се разбере как са го направили. Екипът за евакуация беше докарал всъдехода в Зона 51 с джип „Чероки“, какъвто използваше охраната, за да буди по-малко подозрения. Бяха го разтоварили на максимално разстояние от уговореното място, където чакал Рандъл. След като бяха взели „къртицата“ си, те се бяха върнали в джипа, бяха зарязали всъдехода и влекача и бяха заминали. Организирана и добре изпълнена операция.

За шест часа всъдеходът бе проследен до производителя в Калифорния и беше установено, че е откраднат седмица по-рано от полигона на компанията. Задънена улица.

По препоръка на Мърсър половината от миньорите бяха изпратени вкъщи с щедри премии, а хората от смяната му останаха в Лас Вегас — в случай че им потрябват, след като водата от мината бъде източена. Обект МН — 2 не напуснаха само неколцина инженери, за да наблюдават помпите, а Мърсър, Айра и доктор Мари отидоха в главния комплекс на Зона 51, като всеки ден поддържаха връзка с тях.

Той седеше във фургона с командния център и бавно прелистваше старо списание. Беше вдигнал краката си на масата и до лакътя му имаше чаша кафе. Канеше се да обядва, когато някакъв шум прекъсна ленивите му разсъждения. Не шум, а по-скоро липсата на шум. От четири дни чуваше постоянното бучене на водата в двадесет и пет сантиметровите тръби от помпите. Звукът беше станал обичаен като уличното движение за жителите на големите градове и той трябваше да се съсредоточи, за да го чуе. И когато спря, му беше необходима минута, за да осъзнае, че го няма.

Край фургона се разнесоха бързи стъпки, когато техниците хукнаха към шахтата. Мърсър изскочи навън и побягна след тях. Отговорникът за помпите вече ги беше изключил.

— Какво стана? — викна Мърсър, поемайки контрола върху положението.

— Нещо е запушило входната дюза на втората всмукателна помпа — отвърна служителят на военновъздушните сили.

— Помътняла ли е водата?

— Не. Нивото на частиците в изхвърлената вода не се е променило. Помпите не засмукват кал.

Това отхвърли първата идея на Мърсър, че помпата се е задръстила с наноси.

— Опита ли да я пуснеш на обратен ход, за да прочистиш входната дюза?

— Компютърът го прави автоматично, когато има запушване. Нямаше резултат. Нещо се е затъкнало здраво.