Джак Брул - Предсказанието

Когато тибетецът им заповяда да стрелят, Мърсър преброи огъня от дулата на четири оръжия — на Люк, стрелец на крилото на мостика, друг на десния борд на главната палуба близо до надстройката и четвърти на горната палуба, скрит зад спасителна лодка на левия борд. Той съобщи позициите им по тактическия радиопредавател, който командосът му беше дал.

— Мога да очистя онзи на крилото на мостика, дори да се шмугне вътре. Мъжът до контейнера отново ще се скрие. Същото се отнася и за онзи до вратата на надстройката. Съветвам те да застреляш човека до спасителната лодка. Ние ще дойдем откъм носа.

— Прието.

— Започваме. Огън!

Хеликоптерът се спусна над кораба. Командосът откри огън и Люк изчезна в контейнера. Мърсър се надигна и хукна напред, за да се прицели по-добре в мъжа под спасителната лодка на левия борд. Стрелецът се беше обърнал, за да гледа как „Сийхоук“ атакува от срещуположната страна на „Ейнджъл“, и бе съсредоточил огъня си по посока на мостика.

Точно когато хеликоптерът се стрелна по дължината на кораба, Мърсър застреля Герхард с два куршума в тила. Германецът отхвръкна към перилата, удари се в парапета на главната палуба и се прекатури във водата. Мърсър се скри до контейнера, където държаха водолазните костюми.

— Единият е ликвидиран — докладва той.

— Вече са двама — поправи го командосът. — Имаме шест минути.

Мърсър погледна часовника си. Ядрената бомба.

— Прието. Прикривай ме. Трябва да стигна до надстройката.

— Дадено.

Хеликоптерът се върна и отново атакува „Ейнджъл“. Куршумите рикошираха около контейнера, звънтяха по покрива и държаха хората вътре.

Мърсър побегна по левия борд на кораба, намери отворен люк и надникна вътре. Надяваше се, че ще пресрещне третия стрелец, но мъжът се беше преместил. Вместо да си прави труда да го търси, Мърсър тръгна към каюткомпанията. На вратата беше сложена верига. Той стреля в катинара и рязко се обърна, за да провери дали изстрелът не е привлякъл изчезналия стрелец.

Вратата на каюткомпанията се отвори. Първият човек, който изскочи отвътре, беше третият помощник-капитан Шеймъс Рурк.

— Мърсър! Какво става, по дяволите?

— Няма време да ти разказвам. Бомбата ще избухне след четири минути. Похитителите на кораба ви направиха глупостта да се отправят на изток. Трябва да обърнеш. Когато тази страна на острова се свлече в морето, ще се породят огромни вълни и ние сме точно на пътя им. Ако не сме срещу тях, нямаме шанс.

— Ясно.

— Отвън има двама души с картечни пистолети. Единият е в контейнера с контролния център. Не знам къде е другият. Джим Маккензи е участник в отвличането. Подозирам, че и помощникът му е замесен.

— Разбирам.

— Трябват ми доброволци, които да отвлекат вниманието им.

— Ще накарам някой да поеме управлението на кораба. Моряци — извика Рурк към каюткомпанията, — трябва ни човек, който да разкара отрепките от нашия кораб. Кой ще дойде с мен?

Десетина гласа се сляха в отекващ хор на решителност.

Мърсър ги поведе обратно по пътя, по който беше дошъл. Все още нямаше следа от третия стрелец.

— „Сийхоук“, обажда се Мърсър. Какво става?

— Няма движение — отвърна пилотът. — Вратите на контейнера са затворени. Командосът е видял най-малко трима души вътре. Кълне се, че единият е жената, за която ти ни каза.

Мърсър не се изненада. Знаеше, че Люк ще иска сестра му да е до него. Третият човек беше Джим Маккензи и това означаваше, че Кен Бауърс се спотайва наоколо.

— Прието. Не им позволявайте да излязат. Освободих екипажа. Лоцманът ще обърне кораба срещу експлозията. Останалите са с мен. Трябва да премахнем третия стрелец и още един, който е бил на кораба от самото начало.

— Останаха ни само два пълнителя. После ще трябва да използваме пистолетите, които са безполезни за стрелба от хеликоптер.

До външната врата в коридора се събраха десетина моряци, които чакаха Мърсър да им даде знак. Всички гледаха навън, затова никой не видя как Пол Тиери се промъкна по стълбите за машинното отделение. Той изстреля унищожителна стена от огън, покосявайки мъжете. Оръжието му млъкна едва когато куршумите свършиха.

Четирима моряци бяха мъртви, трима ранени, а останалите се нахвърлиха върху французина с ожесточеността на подивели кучета. Те го хванаха по средата на металните стълби и го блъснаха с главата надолу към стоманения под. Ударът беше силен и уби похитителя, но не удовлетвори членовете на екипажа. Когато приключиха с него, трупът на Тиери представляваше неузнаваема кървава маса от плът.