Джак Брул - Предсказанието

Люк, Джим Маккензи и Тиса стояха в контейнера с контролния център, докато корабът бягаше от епицентъра на експлозията. Джим поддържаше връзка с флота и съобщаваше фалшива информация на адмирал Ласко, за да спечели времето, от което се нуждаеха. Тиса не бе проронила дума, откакто Мърсър падна зад кърмата, и не възразяваше, когато брат й се опитваше да я утешава, като докосваше ту косите й, ту рамото или бедрото й. Единствените й движения бяха леко да потърка китката си, където бе носила часовника, който Мърсър й бе подарил.

— На какво разстояние се отдалечихме? — попита Люк. Маккензи погледна показанията на позициониращата система.

— Трийсетина километра.

— Достатъчно ли е?

— За да избегнем падането на радиоактивните частици — да, но трябва да продължим. След взрива ще има голяма вълна, пък и все още се намираме в блокираната от флота зона. Като стигнем до съседния остров Ла Гомера, ще се скрием там, докато нещата се успокоят. Ще разполагаме с две седмици, за да избягаме, ако бомбата не избухне и изригването на вулкана разцепи Ла Палма.

— Колко време остава?

— Десет-петнадесет минути.

— Мислите ли, че няма да ви търсят? — попита Тиса, нарушавайки едночасовото си мълчание.

— Те не знаят, че бягаме — отвърна Джим. — Не съзнават, че трябва да ни преследват.

Люк й се усмихна.

— Моята скъпа сестра можела да говори. Съжалявам, че се стигна дотук.

— Съмнявам се. Мисля, че ти живееш от разрушенията. Нуждаеш се от това така, както другите се нуждаят от любов.

— Нуждая се и от любов.

— Ти изврати дори нея.

Джим се размърда неспокойно на кожената седалка. Знаеше за перверзната обич на Люк към сестра му и се почувства неудобно.

— Това не е извратено, Тиса, а пречистване. Замисли се. Двете деца на Ордена на последния лама. Помисли какво бихме могли да създадем.

— Чудовище за чудовищния нов свят, който искаш да изградиш върху пепелта от стария.

Люк я погледна тъжно, но и с убедеността, че ще осъществи желанието си.

Неочаквано бръмченето на хеликоптер наруши относителната тишина в контролния център. Джим скочи от стола си и погледна през отворените врати. Над кърмата на „Ейнджъл“ бе застанал сив „SH — 60 Сийхоук“. Страничната врата беше отворена и командос бе насочил карабина към задната палуба на кораба. Зад него се виждаше сенчестият силует на друг мъж. Маккензи се втрещи, когато хеликоптерът леко зави и човекът се показа на светлината. Филип Мърсър.

Мърсър видя, че Джим Маккензи стои пред контейнера с контролния център, потупа командоса по рамото и посочи надолу. Карабината изпука и по стоманената палуба заискряха куршуми.

Джим се хвърли обратно в контейнера.

— Мърсър!

— Казах ви, че ще го намерят! — Тиса не се съмняваше, че Мърсър ще се върне за нея.

Люк надникна от контейнера, но стрелбата от „Сийхоук“ го принуди да се дръпне назад. Той извади портативен предавател от джоба на ризата си.

— Качете се на палубата, всички! Атакуват ни.

Люк зареди нов пълнител в картечния пистолет, който носеше затъкнат в колана си. Неговите хора щяха да свалят хеликоптера.

Той отново погледна навън. Американският „Сийхоук“ летеше странично над кърмата, за да може стрелецът на вратата да покрива цялата задна част на кораба.

— Пол, Пран, къде сте? — попита по предавателя Люк.

— Аз съм на мостика — отвърна Пол Тиери, негов приятел от детството от Париж. Беше отишъл в Ринпоче-Ла заедно с него, когато Люк се върна да се грижи за баща си. — Ей сега ще изляза на крилото и ще им видя сметката.

— Току-що стигнах до външната врата на надстройката — съобщи Пран, братовчед на Люк от Виетнам. — Готов съм.

— Герхард?

Младият германец беше завербуван в Ордена, докато се намираше в Непал и търсеше отговори за живота в планините и опиума.

— На левия борд съм. Движа се към кърмата. Една спасителна лодка им пречи да ме видят. Дай ми още една минута. Да, готов съм.

— По моя команда ще стреляме едновременно. — Люк отново изщрака плъзгача и Тиса се усмихна подигравателно на нервността му. — Сега!

Той се показа от контейнера и стреля. Изпразни половината пълнител и едва тогава осъзна, че хеликоптерът се е отдалечил и се намира на петдесет метра от десния борд.

— По дяволите! Спрете. Изчакайте ги да се върнат.

Мърсър се беше скрил зад макарата с кабела за водолазите и наблюдаваше как Люк крещи по предавателя. Беше скочил от хеликоптера на „Ейнджъл“ през няколкото секунди, докато Джим се хвърли обратно в контролния център, а Люк Нгуен оглеждаше сцената. Носеше втората карабина на борда на „Сийхоук“и два резервни пълнителя. Нямаше представа колко души е довел Люк.