Джак Брул - Предсказанието

Тя бе казала, че го обича. Това не беше двусмислено стенание в разгар на страст. Беше му го казала в очите. Знаеше, че отново ще бъде с нея, и ще й каже, че и той я обича.

Уреченият момент наближи и Мърсър започна да разширява белите си дробове, събирайки кислород до мига, когато почувства, че ще припадне. След това натисна копчето за аварийно отваряне на скафандъра.

Гърбът се отдели и леденостудената вода, която нахлу вътре, го скова. Той започна да рита и да гребе нагоре.

Слоят пепел го обгърна и Мърсър трескаво размаха ръце. Сякаш се бореше с плаващи пясъци. Той извиваше тяло и се опитваше да се измъкне над гъстия пласт, но беше сигурен, че потъва. Гърдите му пламтяха. Нямаше начин да разбере дали се намира на три сантиметра или на три метра от повърхността.

Положи усилия да се успокои и загреба равномерно. Пепелта се мъчеше да го завлече към дълбините, но той отказваше да се предаде, докато най-после изскочи над блатото, пое въздух и се закашля. Едва държеше главата си над водата, но това нямаше значение.

Наблюдателният пилот на „Сийхоук“ го забеляза веднага как се бори в инак спокойната завеса от наноси, приближи хеликоптера до Мърсър и спусна коша.

Мърсър успя да използва вълнообразната маса от пепел и пемза като трамплин, за да се претърколи в коша и командосът от спасителния екип го издърпа в хеликоптера. Разполагаха със седемнадесет минути да се отдалечат от мястото на експлозията и електромагнитния импулс, който щеше да повреди електрониката на борда.

Командосът наметна одеяло на раменете му.

— Ранен ли си?

— Не — неубедително отговори Мърсър. — Чувствам се добре.

— Мисля, че трябва да легнеш, докато се върнем на кораба.

Мърсър хвърли одеялото.

— Искам да говоря с пилота.

— Смятам, че идеята не е добра — посъветва го едрият мъж. — Не се обиждай, но съм виждал удавени плъхове, които изглеждаха по-добре от теб.

Мърсър грабна слушалките от стената до пилотската кабина и товарното отделение.

— Забеляза ли кораб да минава през кордона, докато идваше насам?

Те бяха дошли под прикритието на изригването на вулкана и бурята с лъскава моторница, която бяха откраднали в Санта Круз. Люк бе довел със себе си само трима мъже. Не се нуждаеше от повече. „Ейнджъл“ имаше екипаж от двадесет и пет души, а на борда бяха Джим Маккензи и помощникът му Кен Бауърс. И двамата бяха въоръжени и членове на Ордена.

За Люк Нгуен опитът да стигне до кораба беше отчаян риск, последното хвърляне на зарчетата. Храмът на Ордена беше в развалини, оракулът бе разрушен и единствената му надежда да постигне нещо беше да се погрижи Кумбре Виеха да унищожи голяма част от цивилизования свят и да се надява, че добре пазените финансови ресурси на Ордена ще му дадат власт да управлява хаоса, който ще настъпи.

Люк бе похитил „Петромакс Ейнджъл“ само за няколко минути. След като завързаха моторницата за борда, единият от хората му отиде на мостика, друг в машинното отделение, а третият претърси каютите на екипажа и заведе всички в каюткомпанията, където по заповед на Мърсър държаха техниците от „Морски наблюдател“. Люк провери палубите с помощта на Джим и Кен.

Бяха закъснели да попречат на Мърсър да се гмурне с бомбата, но Джим беше убеден, че повредата, която е нанесъл на водолазния му костюм, ще му позволи да стигне само до мястото, където роботът е блокирал тунела.

Ето защо се изненадаха, когато Мърсър съобщи по предавателя, че държи кабела, който боецът на Люк беше започнал да изважда от дъното. Малко след това бледият и все още немощен Чарли Уилямс бе влязъл в контролния център. Човекът от Ордена, който бе затворил екипажа в каюткомпанията, го бе оставил да лежи в безсъзнание в каютата му. Чарли се разкрещя на Кен Бауърс и го обвини в опит за убийство, защото го е ударил с гаечен ключ по главата. Джим запази спокойствие и изтегли Мърсър до повърхността, за да използват неговия „Тритон“и да извадят бомбата, като същевременно успя да запази ролята си на невинен.

Всичко се обърка, когато Спирит Уилямс осъзна, че Джим лично е препоръчал Бауърс. Тогава бяха на палубата и чакаха да издърпат Мърсър през перилата. Веднага щом разбра, че водолазният костюм е вече техен, Джим сложи край на гневните викове на Чарли с пистолета, който носеше в себе си, откакто бе напуснал Калифорния на борда на „Морски наблюдател“.

Мърсър бе изчезнал. Спирит го беше блъснала през борда в последен пристъп на предизвикателство. Оцелелите членове на Ордена трябваше да бягат и да се надяват, че ядрената бомба няма да успее да предотврати катастрофата.