Джак Брул - Предсказанието

Най-после, когато стигна пет метра, той съзря кила и сянката на нещо до кораба, но го изпусна от поглед, докато се приближаваше към безопасността.

Издърпаха го през двуметров пласт от вулканична пепел и кал — лепкава каша, която забави за миг придвижването му, докато кранистът компенсираше за добавената тежест.

Мърсър провери още веднъж дали хидравличното налягане на щипците, държащи кабела, е на максимума, и се усмихна, като си помисли, че водолазният костюм може да се изхлузи. За да изпълни задачата, беше съсипал моторите и ако паднеше във водата, нямаше начин да се спаси.

Главата му се показа над повърхността. По скафандъра се стичаше кал, която напълно замъгли видимостта. Дори когато лицевата част на шлема се изчисти, Мърсър едва виждаше през вълнообразната пластмаса. Кранът го издигна още и го понесе над напречната преграда. Мърсър видя Джим Маккензи, Спирит и Чарли, чиято глава беше бинтована. Нямаше следа от Тиса.

Краката му се издигнаха над перилата на кърмата, когато осъзна, че Джим, Спирит и Чарли се карат. И в следващия миг забеляза, че за „Петромакс Ейнджъл“е завързан друг плавателен съд. Мърсър погледна надолу. Не познаваше краниста.

— Мърсър! — изкрещя Тиса по предавателя.

— Тиса! — извика в отговор той.

Тя изскочи от контейнера с контролния център. Двама мъже хукнаха след нея. Изглеждаха въоръжени, макар че Мърсър не беше сигурен, защото лицевата част на шлема беше изкривена.

„Ейнджъл“ беше похитен! Извършителите бяха чакали удобна възможност. Освен това Мърсър разбра, че го бяха извадили заради атмосферния водолазен костюм, за да могат после да влязат в отвора на вулкана и да извадят бомбата.

Единият мъж настигна Тиса и се хвърли върху нея. Двамата се претърколиха на палубата. Вторият също се приближи до нея. Мърсър го позна по гъвкавите движения. Люк Нгуен.

Затворен в бронирания костюм, увиснал на крана до перилата, той не можеше да направи нищо. Люк помогна на Тиса да стане и нежно махна косата от лицето й.

— Хайде, Джим! — извика Мърсър, макар че никой не го чуваше. — Направи нещо!

И Маккензи пристъпи към действие. Спорът достигна кулминационната си точка. Чарли и Спирит крещяха. Джим извади револвер и стреля три пъти в стомаха на Чарли. Куршумите бяха с кухи върхове и от гърба на сърфиста се разнесе облак тъмночервена мъгла.

Мърсър нямаше представа на какво беше станал свидетел. Спирит падна на колене до мъртвия си съпруг. Тиса сякаш беше изпаднала в транс. Люк Нгуен остави сестра си и се приближи към Джим. Двамата се прегърнаха като приятели, които не са се виждали отдавна.

Докато те бяха с гръб към нея, Спирит скочи и хукна към Мърсър. Лицето й беше изкривено от мъка и решителност. Единият от похитителите, които се бяха качили на „Ейнджъл“, реагира бързо като нея и вдигна пушката на рамото си, когато Спирит бе изминала половината разстояние до Мърсър.

Крачките й бяха невероятно дълги, като на газела. Тя успя да направи още две преди пушката да гръмне. Куршумът откъсна парче от рамото й и я спря.

Следващият я улучи по-надолу и се взриви в стомаха й. Устата й се отвориха, но понесена от инерцията, тя продължи да бяга, докато се блъсна в скафандъра.

Ударът залюля двеста и петдесет килограмовия водолазен костюм над перилата. Спирит се беше вкопчила в него.

— Пусни се — изкрещя Мърсър.

Той не се поколеба — в най-високата точка на залюляването отвори щипците и освободи кабела. Скафандърът излетя встрани от „Ейнджъл“. Спирит не издържа и се пусна, докато се носеха към водата. Мърсър мина през слоя от пепел и падна като камък в тъмната вода, оставяйки Спирит да умре в тинята.

Той остана зашеметен за няколко секунди. Не беше в състояние да направи нищо друго, освен да стои във водолазния костюм, който потъваше все по-надълбоко. Когато най-после се съвзе и се опита да включи моторите, за да спре спускането, Мърсър установи, че те нямат мощност. Очуканият „Тритон“ беше дисбалансиран и с отрицателна плаваемост.

Потъването продължи сякаш цяла вечност — безкрайно пътуване към дълбините. Скафандърът можеше да издържи на налягане, но Мърсър знаеше, че огънатата лицева част на шлема ще се пръсне много преди това. Според измервателния уред вече се намираше на сто и петдесет метра дълбочина. Не беше забравил, че Ла Палма е един от най-стръмните острови в света. Подводната му част вероятно беше още по-отвесна. Под краката му може би имаше още километър и половина вода.