Стивън Бруст - Джерег

— Хм! — каза Алийра. — Тогава не можеше да ни го кажеш, разбира се. Беше твърде зает с третото пропадане.

— Толкова ли близо е било? — попитах.

— Толкова.

Потръпнах. Коути ме погали нежно по челото.

— Предполагам, че е двупосочно. Аз също останах изключително доволен, като разбрах, че в края на краищата си се справила. Не ти казах преди, но бях много притеснен от цялата работа.

— Ти си бил притеснен! — възкликна Алийра.

— Все още не го разбирам, Алийра — каза Крейгар, който, както разбрах, беше седял до нея през цялото време. — Как успя да оцелееш от моргантската кама?

— Едва-едва.

Той поклати глава.

— Когато го обсъдихме първия път, ти заяви, че ще стане, но така и не обясни как.

— Защо? Искаш да опиташ ли? Всъщност не ти препоръчвам да се оставиш да ти изядат душата като форма на забавление.

— Не бе, просто съм любопитен…

— Добре, общо взето трябва да е свързано с естеството на Великите оръжия. Пътедир е свързан с мен, което всъщност означава, че е свързан с душата ми. Когато камата заплаши да ме унищожи, Пътедир реагира, за да ме съхрани, като засмука душата ми в себе си. След като заплахата отпадна, можех да се върна в тялото си. И, разбира се, Некромантката стоеше наблизо, просто в случай, че възникнат проблеми.

Изгледа ни за миг замислено и отбеляза:

— Знаете ли, оттам, отвътре, перспективата е много интересна.

— Само че оттук, отвън, беше доста страшничка — вметна Мороулан. — Мислех, че ще те загубим.

Алийра му се усмихна.

— Няма да се отървеш толкова лесно от мен, братовчеде.

— Във всеки случай — казах, — всичко свърши добре.

— Мда. — Мороулан кимна. — Допускам, че си се уредил добре от цялата афера.

— В много отношения — отвърнах.

— Предполагам.

Поклатих глава.

— Не е само очевидното. Изглежда, че определени среди са много доволни от връщането на златото, освен всичко друго. Възложиха ми отговорности над един доста по-голям район.

— Да — потвърди Крейгар. — И дори без да ти се наложи да помолиш приятеля си да убие някого за това.

Пропуснах сарказма му покрай ушите си.

— Трябва да изтъкна обаче — каза Крейгар, — че всъщност нямаш повече отговорности отпреди.

— Тъй ли?

— Да. Ти само прибираш парите. Аз съм този с отговорностите. Кой според тебе върши цялата работа, а?

— Лойош — отвърнах.

Крейгар изсумтя. Лойош изсъска един смях.

„Простено ти е всичко, шефе“.

„Какъв късмет!“

Мороулан изглеждаше озадачен.

— Като стана дума за златото, та се сетих за нещо. Как всъщност разбрахте къде е?

— Деймар се погрижи за това — обясних. — Малко преди Мелар да ме телепортира, Деймар му направи мозъчна сонда. Това беше единственият миг, в който имаше някакъв шанс за успех — докато Мелар беше напълно объркан. Спипа го със смъкнати психични гащи, може да се каже. Деймар разбра къде е скрил златото и също така как е уредил да излезе наяве информацията за дзур. И, разбира се, самата мозъчна сонда в края на краищата прекърши Мелар и го вкара в паника.

— О! — каза Мороулан. — Значи все пак сте намерили информацията, която е имал за дзур.

— Естествено. И я покрихме.

— Как? — попита заинтригуван Мороулан.

Погледнах към Крейгар, който всъщност беше свършил цялата работа. Той се усмихна.

— Не беше трудно. Мелар я беше предал на свой приятел в запечатан плик. Спипахме този приятел, доведохме го на кея, където бяхме топнали трупа на Мелар, и му изтъкнахме, че няма смисъл да го пази това нещо повече. Поговорихме си малко и стигнахме до споразумение.

Реших, че ще е най-добре да не знам повече подробности.

— Това, което не разбирам — продължи Крейгар, — е защо все пак не искаше информацията да излезе наяве, Влад. Какво значение има за нас?

— Причините са две — отвърнах му. — Първо, разясних на няколко Господари на дзур, които познавам, че го правя. Никога не вреди да си имаш няколко дзурски герои, които ти дължат дребни услуги. А другата причина е, че Алийра щеше да ме убие, ако не го бях направил.

Алийра се подсмихна, но не отрече.

— Е, Влад — отрони Мороулан, — няма ли вече да се оттеглиш, след като стана толкова богат? Със сигурност би могъл да си купиш някой замък извън града и да се превърнеш в истински декадент, ако решиш. Би ми било любопитно. Никога не съм имал удоволствието да видя декадент-източняк.

Свих рамене.

— Може и да купя някое замъче, ако Коути реши да си вземем, пък мога да си позволя и още някой лукс, например да си купя по-висока титла в джерег, но се съмнявам, че ще се оттегля.