Стивън Бруст - Джерег

Коути беше една от най-опасните убийци, които съм срещал. Двамата с партньорката й, тогава разжалвана Господарка на дракони, бяха съставили един от най-търсените екипи убийци от дома Джерег, минаващ с донякъде мелодраматични имена от рода на „Меча и камата“. Бях го приел за висока чест, когато разбрах, че един мой враг е сметнал, че си заслужавам разходите да наеме този екип, за да ме ликвидира. Много се изненадах, когато след това се събудих и разбрах, че не са успяли да го направят трайно. За което съм благодарен за грижата на Крейгар, скоростта и бойните способности на Мороулан и изключителните умения на Алийра в знахарството и пресъживяването.

Някои двойки най-напред се влюбват, а накрая се опитват да се убият един-друг. При нас се получи обратното.

Коути също така беше компетентна вещица, макар и не толкова опитна като мен. Обясних й какво ще трябва, след което си поприказвахме за дреболии.

„Шефе!“

„Да, Лойош?“

„Трябва да те прекъсна…“

„Карай, вече го направи, по дяволите“.

„Но е време да се свържеш с Деймар“.

„Вече? Добре, благодаря“.

„Е, няма за какво“.

Посегнах, като мислех за Деймар, съсредоточих се, припомних си „допира“ на ума му.

„Да?“, отвърна той. Беше един от малкото хора, чийто глас наистина можех да чуя по време на контакта. В останалите случаи ставаше, защото ги познавах достатъчно добре, та въображението да прибави гласа им. С Деймар беше просто от силата на контакта.

„Имаш ли нещо против да се появиш? — попитах го. — Искаме да го почнем това заклинание“.

„Чудесно. Само да… Добре, фиксирах те. Ей сега пристигам“.

„Първо ми остави минутка да изключа някои защити и аларми. Не искам четиридесет и не знам колко си неща да запищят, когато се телепортираш“.

За няколко секунди се разпоредих защитите срещу телепортиране да се изключат. Деймар се появи пред мен — рееше се във въздуха, кръстосал крака, на три стъпки над пода. Завъртях очи; Коути поклати тъжно глава. Лойош изсъска. Деймар сви рамене и изпружи крака; изправи се.

— Забрави гръмотевицата и мълнията — казах му.

— Да пробвам ли пак?

— Няма нужда.

Деймар стърчеше някъде около два метра и половина. Имаше острите, добре изсечени черти на дома на Ястреба, въпреки че бяха някак по-нежни и меки от тези на повечето Господари на ястреби, които съм срещал. Беше невероятно слаб и изглеждаше почти прозрачен. Очите му като че ли рядко се фокусираха; придаваха му вид, сякаш гледа през това, което наблюдава, или нещо, скрито дълбоко вътре. Сприятелихме се след като за малко не го убих, когато го хванах да сондира мозъка на един от хората ми. Беше го направил от чисто любопитство и мисля, че така и не разбра защо възразих.

— Е — попита Деймар, — кой е този, дето искаш да се намери?

— Един джерег. Мисля, че имам това, което ти трябва за проследяването. Ще свърши ли работа?

Подадох му малкия кристал, който бях извадил от сандъка. Той го огледа много внимателно, макар че проклет да съм, ако знаеше какво точно търси. Кимна и ми го върна.

— Виждал съм и по-добри, но ще стане.

Поставих го внимателно отдясно на мангала. Отворих плика, който бях получил от Кийра, и извадих половината от десетината косъма. Сложих ги върху плика от другата страна на мангала. Другите смятах да запазя в случай, че ми се наложи отново да пробвам със заклинанието.

Интересно, помислих си, доколко едно вещерско заклинание прилича на убийство, ако го сравниш с приликата му с магьосничеството. За да използваш магьосничество, трябваше само да посегнеш през връзката си с Имперския глобус, да загребеш малко сила, да я оформиш и да я хвърлиш. При вещерството обаче трябва да се подготвиш грижливо и много точно, за да не почнеш накрая да търсиш някой предмет, който ти трябва точно когато е дошъл моментът да го използваш.

Стаята започна да става пушлива, изпълнена с миризмата на ароматната пръчица. Заех мястото си пред мангала; Коути автоматично застана вдясно от мен, а на Деймар махнах да застане вляво и по-назад. Оставих ума си да се зарее и се свързах умствено с Коути. За да стане това, не беше необходим физически контакт между нас, което бе една от причините да обичам да работя с нея. Едно от явните предимства на вещерството пред магьосничеството е в това, че в едно заклинание може да участва повече от един вещер или вещица. Почувствах, как силата ми се смалява и увеличава едновременно; странно е да се каже, още по-странно — да се изпита.