Стивън Бруст - Джерег

— Не ми трябва. Ти я имаш предостатъчно и за двама ни.

Това го пренебрегнах.

— Първата ни стъпка — заговорих му — е да го издирим. Можеш ли да предложиш някакъв метод да разберем къде би могъл да се крие?

Изгледа ме умислено.

— Виж какво, Влад. Просто за разнообразие хайде този път ти да свършиш подготовката, пък после аз да го поема. Какво ще кажеш?

Отвърнах му с възможно най-красноречивия поглед.

Той въздъхна.

— Добре, добре. Казваш, че си е направил магическа преграда срещу проследяване?

— Явно. Във всеки случай Демона е вложил най-доброто, за да го намери.

— Хм. Действаме по допускането, че Демона е прав, че е отишъл някъде на Изток?

— Логично. — Помислих малко. — Не. Дай да не правим никакви допускания. Това, което знаем, понеже Демона ни го гарантира, е, че Мелар го няма в радиус до сто мили около Адриланка. Засега да приемем, че може да е навсякъде извън това.

— Което включва и няколко хиляди квадратни мили джунгла.

— Вярно.

— Няма да се откажеш от стила си, за да ми направиш живота малко по-лек, нали?

Свих рамене. Крейгар помълча, умислен.

— Какво ще кажеш за вещерството, Влад? Мислиш ли, че с него можем да го проследим? Съмнявам се, че се е сетил да се предпази от него, дори да може.

— Вещерството ли? Чакай да помисля… Не знам. Вещерството всъщност не е много добро за такова нещо. Тоест, вероятно бих могъл да го намеря, дотолкова, че да получа образ и псионично фиксиране, но няма как да се стигне оттам до твърда локализация, координати за телепортиране или нещо друго, което да ни е от полза. Предполагам, че можем да го използваме, за да се уверим, че е жив, но подозирам, че все едно, това можем да го приемем без риск, ще сбъркаме.

Крейгар кимна и ме погледна замислено.

— Добре де… Ако имаш някакво псионично фиксиране и прочие, може да измислиш нещо, което Деймар да използва, за да открие къде е. Бива го за тези неща.

Виж, това беше идея. Деймар беше странен тип, но псиониката му беше специалност. Ако изобщо някой можеше да го направи, това бе той.

— Не смятам, че е добре да замесваме много хора в това. Демона никак няма да се зарадва на броя възможни изтичания, които ще ни се наложи да създадем. А пък и Деймар дори не е джерег.

— Ами просто не го споменавай на Демона — отвърна Крейгар. — Въпросът е, че трябва да го намерим, нали? И знаем, че можем да разчитаме на Деймар, нали?

— Е…

— О, стига, Влад. Ако го помолиш да не приказва за това, няма дума да обели. Освен това къде другаде можеш да получиш експертна помощ на такова ниво, без да платиш нищо? Деймар обича да се изтъква. Ще ти го направи безплатно. Какво губим?

Вдигнах вежда и го изгледах.

— Уви, прав си — призна той. — Но все пак мисля, че рискът с Деймар, доколкото трябва да му кажем, е адски малък. Особено ако помислиш какво получаваш срещу него.

— Стига да може да го направи.

— Мисля, че може — каза Крейгар.

— Добре. Убеди ме. Млъкни малко да помисля какво ще ми трябва.

Превъртях през ума си всичко, което трябваше да направя, за да издиря Мелар, и какво, за да може Деймар да го проследи след това. Съжалявах, че не знаех повече как ги прави Деймар тези неща, но горе-долу се досещах. Изглежда, щеше да е съвсем простичко заклинание, което наистина щеше да подейства, ако Мелар нямаше преграда срещу вещерство.

Съставих списък точно какво ще ми трябва. Нищо извън обичайното; вече разполагах с всичко, освен една дреболия.

— Крейгар, пусни моля те приказка на улицата, че бих искал да се видя с Кийра. Когато й е удобно, разбира се.

— Добре. Някакви предпочитания къде да се срещнете?

— Не, само да е… почакай! — Помислих малко. В кантората си разполагах с вещерски защити и аларми. Знаех, че са трудни за разбиване, а никак не ми се щеше да рискувам, ако тази информация изтече. Демона бездруго щеше да се ядоса, щом разбереше, че си имам работа с Кийра. Идеята, че някой от хората му ще ме види как си говоря с нея на обществено място, никак не ми харесваше. От друга страна, Кийра беше… ами, Кийра. Мъчен въпрос.

„По дяволите — рекох си. — Просто ще размърдам малко персонала. Няма да им навреди.“

— Бих искал да се срещнем тук, стига да няма нищо против.

Крейгар ме изгледа слисано и понечи да възрази, но се отказа, предполагам, защото се сети, че вече съм превъртял наум всички възражения.

— Добре. Сега за Деймар. Знаеш какви проблеми ни чакат, докато се доберем до него. Искаш ли да измисля как?

— Не, благодаря. Аз ще се погрижа.