Стивън Бруст - Джерег

Облегнах се и дълго мислих. Демона мълчеше учтиво. Шейсет и пет хиляди златни! И, разбира се, да ми дължи Демона подобна услуга беше по-добро от боцване в окото с моргантска кама.

— Моргантска? — попитах.

Той сви рамене.

— Трябва да е трайно, както и да го направите. Ако се случи да му унищожите душата, няма да се ядосам. Но не е необходимо. Просто да свърши мъртъв, без шансове за пресъживяване.

— Мда. Казвате, че Лявата ръка работи по издирването му?

— Да. Най-добрите, които имаме.

— Това не помага много за сигурността ви.

Той сви рамене.

— Знаят кой; не знаят защо. За тях въпросът е личен, между Мелар и мен. Сигурно ще се изненадате, но Лявата ръка се интересува от работите на съвета по-малко от последния уличен сводник. От тая страна сигурността не ме тревожи. Но ако продължи много дълго, ще се разчуе, че търся Мелар, и някой, който ще забележи, че съветът има финансови затруднения, ще почне да брои яйцата.

— Разбирам. Добре. Подозирам, че приятелят ми ще се съгласи да го поеме. За начало ще му трябва цялата информация, с която разполагате за Мелар.

Демона протегна ръка назад. Охранителят му, който стоеше възпитано (и безопасно) на достатъчно разстояние, за да не чуе разговора, постави в дланта му внушителна папка. Демона ми я връчи.

— Всичко е тук.

— Всичко?

— Всичко, което знаем. Опасявам се, че няма да е толкова, колкото ви се иска.

— Добре. — Порових из листовете. — Доста сте се потрудили.

Той се усмихна.

— Ако ми потрябва още нещо — казах, — ще ви потърся.

— Чудесно. Би трябвало да се подразбира, но приятелят ви ще получи цялата помощ, която му трябва по тази работа.

— В такъв случай приемам, че ще продължите да го търсите? Имате достъп до по-добри магьосници от моя приятел; можете да продължите на този фронт.

— Така и смятам — сухо отвърна той. — И трябва да ви спомена още нещо. Ако се случи да се доберем до него преди вас и ни се отвори възможност, ще го поемем сами. Не искам да ви засягам, но смятам, че разбирате — положението е много специално.

— Не мога да кажа, че ми харесва — казах, — но разбирам. — Всъщност изобщо не ми харесваше. Разбира се, хонорарът нямаше да ми избяга, но подобни неща можеха да доведат до усложнения. А усложненията ме плашат.

Свих рамене.

— Мисля, че и вие ще ме разберете — и аз също не искам да ви засягам с това, — но ако се изпречи някой текла и моят приятел реши, че ще го затрудни, то приятелят ми ще трябва да го премахне.

Демона кимна.

Въздъхнах. Хубаво нещо е комуникацията.

Вдигнах чашата си.

— За приятелите.

Той се усмихна и вдигна своята.

— За приятелите.

„Работата“ е в три варианта, всеки от които — с различен резултат, цел, цена… и наказание.

Най-простият обикновено не се прилага, но се случва достатъчно често, за да заслужи определението „стандартен“. Идеята е, че искаш да предупредиш някого да не следва определена посока на действие или да го насочиш към друга. В този случай, срещу определен хонорар, започващ от хиляда и петстотин златни и нагоре, колкото по-труден е обектът, някой убиец ще се погрижи избраният индивид да умре. Какво става по-нататък с него не интересува особено убиеца, но често пъти тялото го намира някой приятел или близък, който може да пожелае или не, или да може или не, да уреди пресъживяването му.

Пресъживяването е скъпо — стига до четири хиляди в най-тежките случаи. Дори за най-лесните е необходим опитен магьосник и работата никога не е сигурна.

С други думи, жертвата ще се събуди, ако се събуди, със съзнанието, че съществува някой — и той обикновено знае кой, — на когото много не му пука дали индивидът е жив, или умрял, и е готов да похарчи поне хиляда и петстотин златни империала, за да го докаже.

Това осъзнаване е доста смразяващо. На мен самия ми се е случвало веднъж, когато започнах да се набутвам в територията на един тип, който се оказа малко по-корав от мен. Добре, получих си посланието. Разбрах много точно какво ми се казва, без място за грешки. „Мога да те спипам по всяко време, гадняр, и бих го направил, само че не струваш повече от хиляда и петстотин златни“.

И да знаете, подейства ми. Върна ме в живота Сетра Лавоуд, след като Кийра намери тялото ми, проснато в канавката. Отстъпих. Оттогава не съм му досаждал. Разбира се, някой ден…

Значи най-напред би трябвало да разберете, че съществуват много стриктни закони, свързани с условията, при които една личност може да убие друга, включващи неща като „правомерна зона за дуел“, „имперски свидетели“ и други подобни. Интересно, поръчковото убийство изглежда така и не може да се квалифицира като законно отнемане на живот. Което ни изправя пред най-големия проблем в работата, за която споменах преди малко — трябва да се грижиш на всяка цена жертвата да не види лицето ти. Ако се съживи и се обърне към Империята (което е в изрично нарушение на джерегския обичай, но все пак…), убиецът може да се окаже задържан за убийство. Ще последва инквизиция и вероятно ще бъде осъден. Присъдата за убийство ще прекрати окончателно кариерата на убиеца. Когато Империята извършва екзекуция, изгарят тялото, та никой да не го прибере и да го пресъживи.