Стивън Бруст - Джерег

Другата крайност спрямо обикновеното убийство на някого и оставянето на трупа му, за да бъде намерен и евентуално пресъживен, е един специален вид убийство, който не се прилага почти никога. Например да речем, че убиец, когото сте наели, е заловен от Империята и им издава кой го е наел, в замяна на жалката си душа.

Какво правите? Вече сте го белязали за мъртъв — няма начин Империята да го предпази дотолкова, че да не го докопа някой суперубиец. Но това не е достатъчно; не и за личност толкова долна, че да ви изпорти пред Империята. Тъй че какво правите? Събирате оттук-оттам, ами, поне шест хиляди златни империала и си уреждате среща с най-добрия наемен убиец, който можете да намерите — абсолютен суперубиец, — давате му името на обекта и му казвате: „Моргантска“.

За разлика от всички други ситуации, най-вероятно ще ви се наложи да обясните причините си. Дори на най-хладнокръвния, най-жесток убиец ще му се стори отвратително да използва оръжие, което ще унищожи душата на нещастника. Вероятно няма да го направи, освен ако не му представите адски сериозна причина защо трябва да се направи точно така, а не другояче. Има моменти обаче, когато нищо друго не върши работа. Правил съм го два пъти. И двата пъти беше напълно оправдано, повярвайте ми.

Само че, точно както домът Джерег прави изключения в случаи, когато се налага да се използва моргантското оръжие, Империята — също. Изведнъж забравят всичките си ограничения против изтезанието на заподозрени и насилствените мозъчни сонди. Така че в подобни случаи рисковете са много сериозни. След като приключат с теб, боцват останалото с моргантско оръжие. Като форма на поетична справедливост, предполагам.

За щастие, съществува една добра средна зона между моргантските убийства и фаталните предупреждения… хляба и маслото на убиеца.

Ако искате някой да си замине и не искате повече да се върне, и сте свързан с организацията (не познавам някой убиец, който да е толкова тъп, че да „работи“ за друг, извън дома), ще трябва да сметнете, че ще ви струва поне три хиляди златни. Естествено, ще струва повече, ако лицето е особено кораво или трудно може да бъде спипано, или е много важна фигура. Най-високият хонорар, който съм чувал да е плащан някога, е, хм, извинете, шейсет и пет хиляди в злато. Допускам, че на Марио Сивата мъгла е било платено доста повече за убийството на стария император на Феникс малко преди Междуцарствието, но точната сума така и не съм чул.

Е, мои млади, новоизлюпени убийци, питате ме как точно може да се погрижи човек един труп да си остане труп, а? Без моргантското оръжие, чиито проблеми току-що обсъдихме? Знам три метода и в кариерата си съм ги прилагал и трите, с комбинации.

Първо, можете да се погрижите трупът да не бъде намерен в продължение на три дни, след което душата трябва вече да го е напуснала. Най-обикновеният метод да се направи това е като платите скромен хонорар, обикновено около триста до петстотин в злато, на магьосник от Лявата ръка на Джерег, който ще ви гарантира, че тялото няма да бъде обезпокоявано за изискуемия период. Или, разбира се, може да криете трупа лично — рисковано е и никак не е приятно да разнасяш труп насам-натам. Клюкарстват.

Вторият метод, стига да не сте много алчен, е да платите на същите магьосници някъде около хиляда, или даже хиляда и петстотин златни, за да се погрижат, независимо кой какво прави, трупът изобщо да не може да се пресъживи. С третия можете просто да направите тялото непресъживяемо: изгаряте го, отсичате му главата… използвайте въображението си.

Аз лично смятам да се придържам към методите, които усвоих в първите две години от кариерата си: дълги часове изпипване, цепене на секундата, много точни изчисления и един-единствен, остър, точен нож.

Досега не съм се издънвал.

Крейгар ме чакаше. Запознах го с разговора и с резултата. Гледаше ме умислено.

— Колко лошо — отбеляза той, след като свърших, — че наистина нямаш „приятел“, на когото да разтовариш това.

— Какво имаш предвид, приятелю?

— Аз… — Погледна ме стъписан и се ухили. — Не, нямаш. Ти си поел работата, ти ще си я свършиш.

— Знам, знам. Но какво имаше предвид? Не мислиш ли, че сме вътре и двамата?

— Влад, тоя тип е добър. Беше в съвета. Нима си въобразяваш, че ще можеш просто да идеш при него и да го мушнеш с камата в лявото око?

— Изобщо не съм намеквал, че мисля, че ще е лесно. Тъй че трябва да вложим малко работа в него…

— Малко?

— Добре де, много. Значи влагаме много работа в плана. Казах ти какво получавам за поръчката, а ти си знаеш процента. Между другото, какво стана с вродената ти алчност?