Стивън Бруст - Йенди

— Твой е, Владимир.

Направих го бързо. Ларис не гъкна.

Един час по-късно зяпнах удивен Алийра.

— Ти какво ?!

— Аз я пресъживих — рече тя и ме изгледа учудено, сякаш искаше да каже: „Какво толкова необичайно виждаш в това?“

Седях в библиотеката на Черен замък, с Мороулан, Коути, Ноуратар и Сетра. Алийра лежеше по гръб; изглеждаше бледа, но оздравяла.

От устата ми захвърчаха пръски като от чайник за клава, но все пак изломотих:

— Защо?

— Че защо не? — каза тя. — Все пак я убихме, нали? Това е достатъчно унижение. Освен това е близка с Императрицата.

— Страхотно! И сега ще ни…

— Нищо няма да направи, Влад. Нищо не може да направи. След като я пресъживихме, й направихме мозъчен сондаж и записахме най-подробно всеки заговор, в който се е замесила, и й дадохме копие, за да знае, че знаем. — Усмихна ми се. — Някои неща са доста интересни.

Въздъхнах.

— Е, ваша работа. Но да знаеш, че ако някоя сутрин се събудя умрял, ще дойда и ще ти се оплача.

„Добре й го каза, шефе“.

„Млъкни, Лойош“.

Ноуратар, за мое изумление, каза:

— Мисля, че постъпи правилно, Алийра.

— Аз също — заяви Сетра.

Обърнах се към нея.

— Нима? Я ни кажи какво направи на Сетра Младшата?

— Домът на Дракона — рече тя — реши, че Сетра Младшата никога не може да стане императрица или главнокомандващ, нито тя, нито нейните наследници.

— Ясно де. Но ти какво й направи?

Тя ми отвърна със сънена полуусмивка.

— Убедена съм, че наказанието е подходящо за нея. Накарах я да ми обясни цялата афера, след което…

— Охо? И какво ти каза?

— Нищо изненадващо. Желаеше да завладее Изтока и се оплакала на Магьосничката в зелено, която й беше приятелка, че когато лорд К’лейър стане император, няма да утвърди нашествие на Изток. Магьосничката измислила план, с чиято помощ Драконов наследник да стане Ейдрон, защото знаели, че Ейдрон ще назначи за главнокомандващ Барит, а той гледал със симпатия на идеята за нашествие. Барит се съгласил, най-вече защото смятал, че от Ейдрон ще излезе по-добър император, отколкото от К’лейър… извинявай, Ноуратар.

Ноуратар сви рамене. Сетра продължи:

— След Бедствието на Ейдрон работата замряла. След като Зерайка взе трона и нещата отново потръгнаха, за Наследник беше избран Мороулан. Тогава двете уредили нещата така, че Сетра Младшата да се сприятели с Мороулан, и разбрали, че той не би възразил срещу нашествието, тъй че се успокоили. Но когато Алийра се появи изневиделица и стана Наследничка, отново запретнали ръкави. Стигнали до идеята да дискредитират Алийра и Мороулан, използвайки приятелството им с теб, Влад. Вече познавали Ларис, защото той свършил отчасти мръсната работа около подправянето на генетичния тест. След като Барит отказал да им съдейства, накарали Ларис да го убие. После използвали това като заплаха, за да накарат Ларис да те атакува. Той явно нямал нищо против да ти вземе района, Влад, но трябвало да го убедят да не те убива веднага. Казали му, че може да го направи, след като се осъществят плановете им. Останалото, мисля, че го знаете.

Кимнах.

— Това ясно. Е, а Сетра Младшата…

— А, да. Помолих Некромантката да я премести през портала в друга „плоскост“. Подобна е на Драгара, но времето там тече различно.

— И сте я тикнали там? — Стори ми се твърде грубо — по-добре да я бяха убили. Плюс това, изобщо не й бях ядосан толкова, колкото на Магьосничката в зелено.

Но Сетра рече:

— О, не. Може да се върне, щом свърши задачата й. По нашето време, едва ли ще отнеме повече от една неделя.

— Задача ли?

— Да. — И Сетра отново ни изгледа със сънената си полуусмивчица. — Оставих я в пустинята, с много храна, вода, подслон и една пръчица. И я накарах да напише в пясъка: „Няма повече да се бъркам в работите на Драконовия съвет“, осемдесет и три хиляди петстотин двайсет и един пъти.

Представете си старец — източняк, около седемдесетгодишен, което е доста впечатляваща възраст за нашата раса. Но за възрастта си е в добра форма. Беден е, но не и мизерстващ. Отгледал е семейство насред Драгарската империя и се е справил добре. Погребал е (източняшкият израз за „надживял“; не ми е ясно защо) жена, сестра, дъщеря и двама синове. Единственият му жив потомък е един внук, когото за малко да убият на всеки две-три недели.

Почти съвсем плешив е, с няколко бели косъма на темето. Едър и пълен е, но пръстите му все още са достатъчно ловки с рапирата, за да даде хубав урок на някой младок и да избие магьосничеството от всеки драгар, който не отбира от източняшката фехтовка.