Стивън Бруст - Йенди

Е, глобусът наистина кръжеше около главата й; тази част поне е вярна. И злато също така носеше — но не нещо толкова просто като роби. Често пъти беше облечена само в… както и да е.

Зерайка беше младичка — някъде на около триста-четиристотин години, сиреч на около двайсет и пет за човек. Косата й беше златна — ако имах предвид „руса“, щях да кажа „руса“. Очите й бяха със същия цвят, като на лиорн, и дълбоки. Челото й беше високо, веждите й — тънки и почти невидими на много бледата кожа. (Въпреки всички слухове обаче не беше превъплъщенка.)

Домът на Феникса винаги е най-малкият, понеже те не те признават за феникс, ако не са видели истински феникс да прелети над теб по време на раждането ти. Междуцарствието беше елиминирало всички феникси освен майката на Зерайка — умряла при раждането й.

Зерайка се беше родила по време на Междуцарствието. Последният император бил един упадъчен феникс и тъй като било седемнадесетият Цикъл, следващият император трябвало също да бъде феникс, тъй като се очаква на всеки седемнайсет Цикъла прероден феникс да се появи след западащ феникс. Доколкото мога да кажа, между другото, прероден феникс е император от дома Феникс, който не става упадъчен феникс до края на царстването си. Както и да е, тъй като Зерайка била единствената жива по онова време от дома Феникс, трябвало да бъде тя. (Цялата тая работа с „какви ги върши един феникс“ е много странна, когато се съчетае с някои аспекти на отношенията между домовете — например генетиката. Искам да кажа, мнението, споделяно от повечето драгари за кръстосаните бракове, изглежда абсурдно, когато в един момент се окаже, че няма начин да се произведе феникс освен с кръстосан брак. По-нататък може да се спра на това по-подробно.)

Тъй или иначе, в крехката възраст на сто и няколко години тя отишла при Пропадите на Портата на смъртта, преминала, жива при това, по Пътеките на мъртвите и стигнала до Залите на Съда. Там взела Глобуса от сянката на последния Император, върнала се и обявила края на Междуцарствието. Това станало някъде по времето, когато се раждал моят прапрапрапрапрапрапрапрадядо.

Тая работата със слизането през Пропадите на Портата на смъртта, между другото, е много впечатляваща. Знам го, защото съм го правил лично.

Важното е, че тази биография осигурила на Зерайка известно разбиране за човешкото положение — или поне за драгарското положение. Беше мъдра и беше интелигентна. Съзнаваше, че нищо не може да се спечели от една намеса в двубой между джереги. От друга страна, предполагам, че това, което си правехме един на друг двамата с Ларис, беше станало прекалено, за да се пренебрегне.

Когато се събудихме на другата заран след срещата ми с Терион, улиците се оказаха блокирани от патрули в ливреите на феникс. Имаше разлепени обяви, обясняващи, че е забранено излизането по улиците след мръкване, че не могат да се събират групи от повече от четирима, че всяко използване на магия ще бъде внимателно следено и регулирано, че всички кръчми и ханове са затворени до второ разпореждане. Имаше също така негласно разпореждане, че няма да се търпи никаква незаконна дейност.

Това стигаше да ми се доще да се преместя в някой по-добър квартал.

— Какво ни е положението, Крейгар?

— Можем да я караме така — поддържайки всичко, без да печелим — около седем недели.

— Смяташ ли, че ще продължи седем недели?

— Не знам. Надявам се, че не.

— Така. Да съкратим силите си не можем, докато не го направи Ларис, а няма как да разберем дали ще го направи. И най-лошото — това щеше да е най-удобният момент да внедрим хора в организацията му, но не можем, защото и той е пуснал кепенците.

Крейгар сви рамене.

— Трябва просто да си седим на задниците.

— Хм. Може би. Знаеш ли какво: защо не намериш няколко места, с които е свързан, от легитимните — ресторанти, такива работи — и да се посприятелиш с някои от управителчетата?

— Да се сприятеля?

— Ми да. Направи им подаръчета.

— Подаръчета?

— Злато.

— Ей така, просто да им го дам?

— Ми да. Без да им искаш нищо. Прати хора да им занесат пари и да кажат, че са от мен.

Той ме изгледа по-объркан от всякога.

— Какво ще ни донесе това?

— Добре де, с дворцовите съветници действа, нали? Връзките не се ли завързват точно така? Просто поддържаш добри отношения, тъй че ако имат нужда от нещо, хората ще са добре настроени към теб? Що да не го пробваме тук? Няма да навреди.

— Скъпо е.

— Майната й на цената. Може да подейства. Ако им допаднем, може да са по-склонни да ни кажат нещо. И може да ни кажат нещо полезно. Ако не веднага, то някой ден.