Стивън Бруст - Орка

— Може би. И моля, не ми го обяснявайте. Работата е, че знаят как да затегнат гайките.

— Безспорно. И кого да накарат да го направи.

В случай, че ти е убягнало, Кийра, аз бях този, който излезе от равновесие; докато ме развеждаше из квартала, беше получил възможност да помисли и сега аз трябваше да се мъча да подредя нещата.

Явно бяхме преметнали Лофтис с версията си много повече, отколкото бях очаквал, и това ме озадачи. Но и нещо много повече — просто не можех да примиря всичко, което ми говореше, с представата си за човек, който би могъл да се замеси в подобна игра. Тук едно парче — голямо парче — изобщо не можеше да се намести в схемата и вече изобщо не бях сигурен как да продължа. Изпитах ужасно изкушение да го попитам направо за всичко, което трябваше да разбера — например кой все пак стои зад аферата и как точно са им оказали натиск. Но тип като Лофтис ще се досети за повече неща от въпросите, които му задаваш, отколкото ще научиш ти от отговорите, които ще ти даде, а ако се досетеше за твърде много, щеше изобщо да престане да отговаря на въпросите. Адски заплетена работа, която ме накара да съжаля за времето, когато трябваше просто да убия някого и да престана да се притеснявам.

Трябваше да отклоня вниманието, така че му казах:

— Озадачава ме нещо друго.

— Мен ме озадачават много неща.

— Някои от по-малките компании в малката империя на Фирис…

— Не е толкова малка, Падрайк.

— Мда. Някои от тях държат земя.

— Разбира се.

— И я продават.

Той кимна.

— Но са задлъжнели.

— Точно така.

— Значи не могат да продават земята.

— Накъде биете? Ако става въпрос за законността…

— Не, не. Имаме повече адвокати от фасетките на Глобуса. Опитвам се да разбера що за бизнес логика има в това и що за друга логика може да стои над бизнес логиката.

— Смятате ли, че имат някакъв избор?

— Може би.

Той поклати глава.

— Наистина не разбирам накъде биете. Доколкото мога да кажа, те просто са вдигнали ръце и се освобождават от каквото могат, съдилищата и адвокатите да му мислят след това. Не мисля, че тук има някакъв предварителен план.

Виж, това беше новост за мен.

— Не съм убеден.

— Много извратлив ум имате.

— Професионално качество.

— Някакво доказателство имате ли? Някакво основание да мислите така?

— Просто усет. Затова исках да разбера дали знаете нещо за това.

— Не.

— Добре.

Вече вървяхме в обратна посока. Той заговори:

— Е, добре, все пак какво искахте? Накарахте ме по някаква причина да се свържа с вас, но дотук само си приказваме за времето, с някакво предупреждение, което беше толкова общо, че нямаше смисъл да се обсъжда, и един въпрос, който спокойно можехте да зададете по куриер. Какво целите все пак?

Проклятие. Явно му бях дал твърде много време да мисли.

— Има някой, който знае твърде много за това, което правите, и не мога да го открия.

— Какво имате предвид?

— Че нещо е изтекло. И съм повече от сигурен, че е на върха, или поне много нависоко. Срещам съпротива и не мога да я премахна.

Той поклати глава.

— Аз не съм се натъквал на съпротива. Единственото подозрително действие, което съм видял досега, беше вашето и на приятелката ви Маргарет.

Отново проклятие. Никак не държах да мисли точно това.

— Вижте — казах му. — Ще трябва да ви се доверя.

— Ваша работа. Не съм ви затръшнал вратата, но и не съм ви подчинен.

Отново ми водеше.

— Сега искам аз да задам няколко въпроса.

И печелеше.

— Вашата приятелка Маргарет твърдеше, че ме държи с нещо.

— Писмата. Да. Истински са.

— Казах й, че няма да стигне много далече с тях, и е така. За кого точно работите и каква точно ви е работата?

— Аз знам каква е вашата работа, Лофтис. Но ако искате да свалим картите, хайде да чуем вие за кого работите. — След като го казах, отчаяно се помъчих да си спомня имената на разните групи, за които ми бе споменала, и да реша в коя е най-разумно да заявя, че участвам.

— Лейтенант съм в Имперската армия, корпуса на гвардия Феникс, Група за специални задачи.

— Адски добре знаете, че не това беше въпросът ми.

— Всички ли източняци сте психически невидими, или само вие? И за това ли са ви наели, или е само бонус?

— Помага.

— Какво точно целите?

— Казах ви.

— Казахте ми почти всичко, за което може да копнее сърцето ми, нали?

Поклатих глава.

— Вижте, Лофтис. Може да ми играете колкото си искате, но нямам намерение да се мотая с вас. Не и ако искам да свърша онова за което съм изпратен тук.