Стивън Бруст - Орка

— Здрасти, Савн.

Не ми отвърна нищо, обърна се и отново се вторачи в огъня.

— Добър вечер. — Посочих момчето. — Виждам, че има някакво подобрение.

— Някакво — съгласи се Влад.

Хвдф’рджаанцъ ми кимна за поздрав и попита дали искам чай, но не исках.

Останах доволна и даже малко изненадана, че по Влад не се забелязват пресни рани. Пиеше клава и ако се съдеше по будните му очи, подозирах, че е поне втората чаша. Лойош, от друга страна, спеше дълбоко до Роуца — нещо необичайно за джерег посред бял ден.

— Имам известна информация — казах.

— И аз — отвърна Влад.

— Аз ли да започна първо, или искаш ти?

— Първо да чуем теб.

Седнах до него. Хвдф’рджаанцъ стана и се премести до Савн — останах с впечатлението, че не иска да има нищо общо с това. Реших, че всъщност не мога да я виня.

— Направи ли го? — попита той.

— Дали съм разгневила пчелите ли? Да.

— Разкажи ми.

— Добре.

Този път му предложих кратката версия на действията си, особено с влизането с взлом, защото по-дългият вариант изискваше да му кажа неща, които предпочитах да не знае, след това му описах най-подробно останалото. Леко подминах частта как се направих на мишена, но забелязах, че стисна устни, и минах на разговора си със Стони, и преди да успее да ми зададе въпрос започнах с резултатите от проучванията ми през първите два дни.

— Намерих двама от тях, Влад. Трима всъщност, но един му е отказал заем просто защото не е харесвал миризмата на Фирис, тъй че това изобщо нямаше да ни помогне. Но другите двама наистина са направили проверката.

— А колко не са?

— Много. Бил е много добър в убеждаването.

Влад кимна.

— Добре. Тези, които са го проучили — какво са открили?

— Че е много добър в убеждаването.

Усмивката на Влад се появи и изчезна.

— Друго какво?

— Влад, той не е имал нищо. Имал е само купчина хартия, но всички негови предприятия, на стойност може би шейсет милиона империала…

Влад изглеждаше стъписан.

— Точно така — продължих. — Шейсет милиона империала. Шейсет милиона империала заеми, които са отивали за кабинети, за проучвания на пазара, за изкупуване на компании, които всъщност не е знаел как да ръководи, така че са влизали в дългове за десет-петнайсет години — и всичко това е било на основата на договор, при това договор, който така и не е бил изпълнен, за петима военни от Имперския флот.

— Домът орка, разбира се — каза Влад.

— Точно така. Имперският флот.

— Чудя се — промълви Влад.

— Да?

— Чудя се защо легитимни банки изобщо са му заемали пари. В смисъл, с джерегите мога да го разбера, но…

— Сигурен ли си, че са били легитимни? Знаем за Вонит, но знаем ли, че е имало други?

— Да — отвърна той. — Ще ти кажа за това.

— Добре. Аз обаче не знам отговора. Но изглежда логично. Обяснява защо заемите са били по банкови ставки, а не по тарифите на джерег.

— Нима?

— Да. Всички.

— Интересно. Може би заемите на джерег са минавали през банки. — Разпери ръце. — Или обратното. Казва ли ти някой?

Кимнах.

— Все едно. Значи джерег са дълбоко в цялата работа?

— Много от нас, Влад. Чак до съвета.

— Някой от твоите двама приятели опитал ли се е да разпространи наученото за нашия човек?

— Единият се е опитал да уведоми няколко свои приятели, но никой не го е послушал. Другият явно няма приятели или е решил, че така може да ликвидира много конкуренция. Бил е прав, между другото — някои много влиятелни хора ще пропаднат заради това.

Хвдф’рджаанцъ стана и излезе, предполагам, защото все пак ни чуваше. Бъди я погледна, тупна веднъж с опашка, но реши да остане и да слуша.

Влад премисли последната ми фраза и изсумтя:

— Това несъмнено връзва Фирис с джерег, но… как е уредил договора с Имперския флот, след като два пъти преди е доказал какво представлява?

— Браво. Това е същинският въпрос, нали? Защото това въвлича Империята. Отговорът е, че не знам. Уговорил е някого за нещо.

— Мда. — Влад помълча доста време, може би около минута. После каза: — И този някой е прецакал нещата и се е опитал да се покрие. И мисля, че… да, всичко съвпада, опасявам се.

— Кое съвпада?

— Ето какво мисля, че е станало… не, май е по-добре да ти разкажа първо аз какво направих през последните два дни и да се опитаме да свържем нещата.

— Давай.

Чакай да помисля. Ти кога тръгна? Много неща станаха оттогава. Беше рано следобед, нали? Добре, ще ти го разкажа точно както се случи.