Стивън Бруст - Орка

Влад си говореше с Хвдф’рджаанцъ, сигурно за състоянието на Савн, а Савн спеше. Щом влязох, Влад се обърна.

— Е?

— Не знам. Мисля, че мина добре, но…

— Какво научи?

Бъди ме побутна леко с муцуна. Потупах го по врата и го избутах настрана. Лойош, кацнал на лявото рамо на Влад, поклати глава; сигурно се смееше.

— Стига чак до върха.

— Искаш да кажеш, че „Голямата клечка“ от Трезора е самият Шортайл?

— Не непременно, но Шортайл е замесен някъде по веригата.

Влад подсвирна.

— Е, давай подробностите.

Предадох му разговора, доколкото го бях запомнила, дума по дума, добавих и няколко бележки по архитектурата, след което той каза:

— Да, ясно. Шортайл е вътре. Подозирам, че Императрицата никак няма да се зарадва на това, и подозирам също, че ако някои хора разберат какво правим, ще си имаме сериозни неприятности.

— Прав си и за двете.

— Възможно ли е Шортайл да има толкова власт, че да включи групата „Специални задачи“?

— Няма начин — отвърнах. — Трябва да е някой друг.

— Добре. — Забелязах, че го прие. — А тиасата? Лорд Кааврен?

— За него знам. Не го вярвам. А и знаеш как Лофтис говори за него. Аз пък заплаших Лофтис, като му го казах.

— Императрицата?

— Още по-малко вероятно. Бих рискувала дори с „невъзможно“.

— Проклятие, кой тогава? Кой друг може да нареди на Специални задачи да извършат нещо такова?

— Никой.

— Хм. Много полезна констатация. — Той се намръщи. — Помня как веднъж бях в Дзур планина — стъпвала ли си някога там?

Свих рамене.

— Веднъж. Поговорихме със Сетра Лавоуд, магьосничката…

— Знам коя е.

— Така. Разказа ми за войната Дракон и Джерег.

— Да. Доколкото разбирам, е било доста гадно. Участвала ли си в нея?

— Разбира се — отвърнах. — На страната на драконите.

Той ми се усмихна учтиво.

— Силата е била на страната на драконите, но джерегите са имали едно предимство — през цялото време са се целили във върха. Докато Господарите на дракони избивали най-старателно всеки джерег, който им се мерне пред очите — все едно дали работи за организацията, или не — джерегите още по-старателно забърсвали всички военни водачи в дома Дракон. Било си е гадна малка война и накрая се наложило да се намеси самата Сетра Лавоуд. Знаеш ли за това?

— Продължавай.

— Единственото, което направила, било да обяви, че поема командването, и след това, както ми каза, не правела нищо — просто си седяла в Дзур планина и чакала джерегите да се опитат да я убият, като при всеки опит ги забърсвала, което всъщност било доста глупаво от страна дома Джерег. Никой не може да убие Магьосницата на Дзур планина, освен може би ако самият Марио не се появи отново. Но не това ми е мисълта. Тя също така ми спомена, че по време на Осмия цикъл е била главнокомандващ и разполагала с шестстотин бойци, които да пазят това хълмче срещу…

— Каква ти е мисълта, Влад?

— Че са заемали силната позиция — не им се е налагало да предприемат нищо. Ужилвали сме ги тук, удряли сме ги в засада там и сме научили много, но най-вече сме научили, че са много по-корави от нас и че са в добре укрепена позиция. Трябвало е само да се окопаят и не можем да ги пипнем. Ако кажем на Империята какво става, ще излязат на терена и ще минат сто години, докато всичко се оправи. Ако продължаваме да ги жилим, ще отнеме повече.

— Разбирам. Какво да направим тогава?

— Трябва да накараме Сетра Лавоуд да напусне Дзур планина — образно казано.

Кимнах замислено.

— Да. Разбирам накъде клониш. Как предлагаш да го направим?

— В момента те са уплашени. В смисъл, на Лофтис са му възложили да прикрие убийството на Фирис, а Вонит явно се кани да предприеме нещо, както и Шортайл. Тъй че предлагам да им дадем нещо, което да подгонят — например мен. После обръщаме гонитбата и ги заковаваме.

— Аха. И ако наистина те подгонят, как смяташ да останеш жив достатъчно дълго, за да обърнем гонитбата, както се изрази?

Той се почеса с пръст по горната устна, където лицевите му косми вече бяха наболи.

— Тази част още не съм я измислил.

— Ами гледай да я измислиш и ми кажи, когато си готов.

— Добре де, а твоята гениална идея каква е?

— Да се върнем към началото, Влад. Какво знаем за Фирис?

Влад сви рамене.

— Не много. Имаме нещо за начало, но…

— Точно така. Бих искала да науча повече.

— Кийра, това може да ни отнеме години. Вярно, разполагаме с няколко негови частни бележки. Но при толкова кухи фирми и несъществуващи кораби, и негарантирани заеми, и купища документи — с повечето от които не разполагаме — никога няма да можем да проследим какво всъщност става.