Стивън Бруст - Орка

— Предполагам, че не мога да я виня. Би било нелепо.

— Да.

— Странно, описваш ми съкратено разказа на Влад за разговори с други, което е тройно отклонение от истинските разкази, а все едно го чувам как той говори.

— Липсва ти, нали?

— Ами…

— И ти му липсваш, Коути.

— Хайде да не започваме отново с това, може ли?

— Както желаеш.

— Много е сложно, Кийра. Трудно е. Не знам отговора. Да, липсва ми. Но не бихме могли да живеем заедно.

— Той се е променил, знаеш ли.

— Да ни събереш отново ли искаш, Кийра?

— Не знам. Мисля, че трябва поне да научи за…

— Хайде да не говорим за това.

— Добре. Може би трябва да продължа още по-съкратено.

— Не, правиш го много добре.

— Трябва да ти кажа обаче, че нямам много добра памет за разговори, така че много от нещата ги възстановявам и може би — съчинявам. Но схващаш същината.

— О, да. Сигурно си му казала няколко думи, когато се е върнал при къщата. Знам, че си му казала.

— О, да.

Казах му. Много бавно:

— Е, поздравления, Влад.

Погледна ме и изчака крошето. Казах:

— Вече те гони не само джерег, но и Империята също така, а щом те свържат с документите, които откраднахме, домът Орка също ще те иска — както и мен, между другото. С което остават още само четиринайсет дома, и си готов. После можеш да почнеш с източняците и със сериолите. Браво.

— Талант — сви рамене той. — Не мога да си го припиша в заслуга.

Гледах го съсредоточено, докато премислях разказа му. Изглеждаше… не знам, „самодоволен“ не е най-точното, но може би нещо като „готов да се пръсне от смях, с лустро на доволен от себе си индивид“. Понякога забравям колко е лукав, колко е добър в импровизирането и умението му да преценява шансовете и да изиграва невероятни гамбити. Понякога си въобразява, че е по-добър в тези неща, отколкото всъщност е, и това най-вероятно ще го убие — особено сега, когато със златния и черния камък Феникс, които носи, е съвсем откъснат от онези, които биха пожелали и биха могли да му помогнат.

— Добре — казах аз. — Или Фирис е бил убит, или Империята се бои, че е бил убит, но и в двата случая Империята не иска това да се разчуе.

— Някой в Империята — поправи ме Влад.

— Не. Империята.

— Имаш предвид Императрицата…

— Не бих казала, че Императрицата знае, но все едно, това е без значение.

— Не те разбирам.

— Ако не е Императрицата, тогава е някоя почти толкова важна особа и става със съдействието на най-висшето ниво в управлението.

— Какво те кара да си толкова сигурна? Само допреди час дори не вярваше, че…

— Разказът ти беше много убедителен — казах. — И ми каза неща, които сигурно не си разбрал, че ми казваш. — Намръщих се. — Начинът, по който Лофтис е говорил на Домм, и начинът, по който Домм и Тимър са говорили помежду си, ми подсказва, че…

— Че Тимър не знае — или може би не е знаела доскоро — за това.

— Не това е важното, Влад. Те са действали по заповеди и подкрепата им идва не само от високо, тя е широка — повсеместна. На имперско ниво са намесени твърде много хора, за да има само едно лице, което дърпа конците от някой килер.

— Хм. Схванах мисълта ти. Но при толкова много замесени как може да остане в тайна?

— Има тайни и тайни, Влад. Ако след година-две до Императрицата стигнат клюки, че този и този е прецакал разследването около Фирис, едва ли ще може да направи кой знае какво, зависи кой е „този и този“.

— С други думи, може да тече, стига да не се счупи.

— Нещо такова. — Свих рамене. — Само теоретизирам, на основата на това, което знам за Двора, но предположението е съвсем добро. Знаеш ли — добавих, — много си затънал, Влад. На твое място бих си потърсила помощ.

Влад се изсмя сухо.

— Да потърся помощ? От кого? От Сетра Лавоуд? Тя си е имала работа с цялата Империя преди. Мислиш ли, че би го направила сега? Без да знае защо или какво е замесено? И какво точно биха могли да постигнат Ледоплам и Дзур планина срещу една гадна малка интрижка? Или може би имаш предвид Мороулан? Той би могъл да реши целия проблем, като покани нашата домакиня да се премести в Черен замък, но се съмнявам, че тя ще приеме, а той няма никакви връзки с дома Орка. Алийра с удоволствие ще се набута в това, Кийра, но дискретността не е най-силната й черта — тя просто ще избие всички, които действат мръсно, и накрая ще имаме същата каша, с една камара трупове отгоре, които само ще усложнят нещата. Ноуратар би могла да го разреши — стига да беше царството на Дракона. Но доколкото чух, Зерайка все още е на трона — поне формално.