Ребека Брандуейн - Дива кръв

Той я желаеше, тя беше предизвикателство за него. Желаеше я от мига, в който я беше видял, ръцете го сърбяха да смъкне строгите й дрехи, да освободи налятото тяло и сладострастната жена, които, не се съмняваше, бяха скрити под тях и да й обясни какво значи да притежаваш един мъж. Изглежда подсъзнателно отдавна искаше да се ожени за нея, иначе защо щеше миналата вечер отново да я дразни с полуобещания, защо беше положил толкова усилия да разкара Гюс. Значи мисълта, че може да се ожени за нея трябваше само да го радва.

Тъкмо обратното, тази мисъл го натъжаваше, защото изведнъж осъзна, че, за разлика от Гюс, не може да й предложи нищо освен самия себе си. Нямаше нищо освен един кон, седлото и чифт колтове „Пийсмейкърс“. Сайприс Хил, имението, което трябваше да получи, ако баща му не го беше лишил от наследство, и без туй беше конфискувано от победителите, заради неплатени, наложени от тях високи данъци.

Макар да беше строил седмици наред къщата на Бийчъм, сякаш вдигаше своя, този дом принадлежеше по закон на пияницата Джонатан, който се губеше кажи — речи денонощно в Дилейно. Като попривърши най-тежката работа по къщата и плевнята, Слейд се отказа от намерението да връща зет си в правия път. Не изключваше Бийчъм да е проиграл междувременно имението на карти, да го е заложил или продал. Все още вярваше, че Джонатан не е толкова коравосърдечен, та да остави осемте си деца без покрив, въпреки че след смъртта на Индия изобщо не се грижеше за тях, сигурен, че Рейчъл го прави вместо него.

Тъй или иначе си оставаше факт, че имението е на Бийчъм, а не на Слейд.

При това положение как да иска от Рейчъл да го обича и да се омъжи за него, та нали не можеше нищичко да й предложи? Тя притежаваше повече от него. Ферма и добитък. Освен това, благодарение на дядо си и на Поук, можеше да мине и без неговата помощ, въпреки че не криеше — радваше се, когато я получаваше.

Гюс можеше да й предложи поне десет пъти повече, но тя въпреки това не желаеше да се омъжи за шведа. Как ли изглеждаше, в такъв случай, в очите й един скитник? Такива, каквито бяха сега, обстоятелствата не говореха в негова полза.

Слейд помнеше добре какво бе казала Рейчъл. Помнеше какво заяви онази нощ, когато се опитаха да заловят крадеца Рей Крипън. Тогава му довери мечтата си да уголеми малкото стадо. Може и да не беше шега, когато заяви, макар и с ирония, че изисква от претендента за ръката й да докара стадо от петстотин глави. Защо не приеме, че го казала съвсем сериозно.

На Слейд му стана пределно ясно, че трябва незабавно да предприеме нещо, ако иска да спечели Рейчъл Уайлдър за себе си. В това, че я желае, вече не се съмняваше нито за миг. Беше му дошло до гуша от проститутки, които държаха на него точно толкова, колкото и той на тях. Сега желаеше в леглото под него да е Рейчъл, русокоса и гола, искаше тя да му се отдаде с топлина, и радост, да го поеме дълбоко в себе си. Ако му беше съпруга, можеше да я обладава когато и колкото пъти пожелае. Такава перспектива му харесваше. Е да — помисли си той, женитба е решението на проблема.

Въпреки настойчивите протести на Рейчъл, Слейд реши да стане от леглото и да отиде в града. Излъга, че има само леко главоболие, пък и си беше кажи-речи така. Чувстваше се само малко замаян, както някога, през бурната си младост.

Рейчъл беше все още твърде развълнувана от онова, което се случи горе в спалнята и се зарадва, че той няма да лежи целия ден тук и да чака тя да го обслужва, но продължаваше и да се тревожи за него. Подутината беше понамаляла, но още беше като кокоше яйце, лявото му око беше синьо, устната спукана, от кръста нагоре беше целият в рани и синини. Според нея беше все още тежко болен и не вярваше, че е редно да става.

Но беше безсилна и да го върже за леглото, наложи се да го пусне да върви, с надеждата, че ако из пътя му стане лошо и падне от коня, някой добър човек ще го намери и ще го доведе в къщи.

Когато той препусна след закуска към Уйчито, Рейчъл се върна в спалнята, за да се измие и да смени дрехите, с които беше спала. Докато сваляше престилката, откри в джоба й къдриците на Слейд. Извади ги бавно и ги допря, без да се замисля, до устните си. Черните като катран къдрици бяха меки и ухаеха на мащерка, дъхът, който излъчваше кожата на Слейд. Погледът й спря на леглото, което той беше оправил и в което беше лежал върху нея само преди няколко часа, в което страстно я беше целувал и реше притискал пламтящата си уста към гърдите й.

При този спомен лицето й пламна. Тялото й гореше като в треска. Седна на ръба на леглото и зарови лицето си в ръце. Какво прави той с мене? — попита се, разплакана и смутена. Никога не се беше чувствала толкова объркана, разкъсана между строгите си разбирания за морал и срамните чувства, за чието съществувание не беше и подозирала.